На 16 ноември 1946 г. в Колорадо се ражда Терънс Маккена - американски ентоботаник, психонавт, лектор и писател, наричан "Тимъти Лиъри на 90-те". Маккена става световноизвестен с книгата си "Храната на боговете" (Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция) - едно изумителното пътешествие на ума, тялото и душата в потайните на човешкото съзнание и осъзнаване. Маккена изследва влиянието, което приемането на различни вещества оказва не само върху съзнанието на отделния индивид, но и върху развитието на човешката цивилизация. Предлагаме ви да прочетете избран откъс от епилога на книгата: Да погледнем навън и в себе си, за да съзрем море от звезди.

Снимка: Wikipedia/Jon Hanna

От саваната към звездолета

Човешката история представлява едно продължило петнадесет хилядолетия бягство от праисторическата африканска хармония, за да се стигне и до онзи апотеоз на самозаблудата, обезценяването на всички ценности и масовата гибел през XX в. Днес стоим пред прага на вълнуващи открития: полетите до звездите, технологиите на виртуалната реалност и възкресението на шаманизма, с което ще бъде оповестена раздялата с маймунското тяло и племенната група, в които досега сме пребивавали. В зората сме на нова епоха - епохата на въображението. Шаманистичните растения и разкриваните от тях светове са световете, от които някога сме дошли, светове, изпълнени със светлина, сила и красота, които под една или друга форма се крият в есхатологичните видения на всички световни религии. Можем да получим това щедро наследство само ако преобразим, колкото се може по-бързо, нашия език и самите себе си.

Да преобразим своя език означава да отхвърлим онази представа за себе си, наследена от властническата култура - за съгрешилото Божие творение, което напълно заслужено е било прокудено от рая. Раят е наше естествено право и за него може да претендира всеки от нас. Природата не е наш враг, за да бъде поругавана и покорявана. Природата - това сме ние и към нея трябва да лелеем почит и да я изучаваме. Шаманизмът винаги е знаел това и в своите най-автентични проявления винаги е повтарял, че по Пътя ни трябват съюзници. Тези съюзници са халюциногенните растения и онези мистериозни мъдри същества, сияйни и трансцендентални, които обитават паралелното измерение на екстатичната красота и са разбрали, че е крайно време да се завърнем към онова, от което сме се отрекли.

Да съзрем най-сетне себе си

Сега можем да пристъпим към една нова визия за самите нас и нашата роля в природата. Ние сме вид, който се приспособява към всякакви условия, същества, които измислят, създават и разрешават проблеми. Тези щедри дарове, паднали се единствено нам и дошли от еволюционната матрица на планетата, не са за нас - нашата облага, удовлетворение и най-голяма слава. Те са за живота; те са нашата отлика и принос към великата общност на органичното съществувание, ако ще ставаме грижовния градинар и майка на собствената ни майка, каквато е живата планета.

И тук се случва едно велико тайнство. Сред бавно променящата се пустош на неразумната природа ние сякаш за първи път съзираме себе си. Едни такива колоритни, своенравни и изпълнени с надежди и мечти, които, поне доколкото знаем, са нещо уникално във Вселената. Толкова дълго сме спали, смазани от властта, която сме поверили на най-убогите части на телата си, но и на най-убогите сред самите нас. Време е да ставаме, време е да приемем факта, че трябва и можем да променим своето съзнание.

Дългата, нощ на човешката история най-сетне свършва. Вятърът е утихнал, а на изток розовее настъпващата зора. Но затова пък в света, който винаги сме познавали, мракът ще става все по-дълбок и сенките все по-дълги, за да настъпи и онази нощ, която не ще познае своя край. По един или друг начин историята на глупавата маймуна приключва завинаги. Нашата съдба е да обърнем гръб без капчица съжаление на онова, което е било, и тогава ще видим не друг, а самите себе си, своите родители, любими и деца, ще съберем сечивата, добитъка и своите стари мечти, и ще продължим пътя си през умозримите селения на познанието. Да се надяваме, че там, където винаги сме се чувствали най-уютно и най-вече като самите себе си, нашето дирене на смисъла в безкрайния живот на въображението най-сетне ще се увенчае с успех, докато лудуваме на воля по полята на възвърнатия Рай.