To Kill A King e британска инди фолк и рок банда, базирана в Лондон. Групата е основана през 2009 г. от фронтмена Ралф Пелимаунтър, заедно с Йън Дъбфилд и Джош Платнам, докато тримата са студенти в Университета на Лийдс. Малко по-късно през същата година към формацията се вливат и Джонатан Уилоуби и Бен Джаксън. Първият им сингъл "Fictional State" излиза на 29 май 2011, а малко по-късно и албума им "My Croocked Saint”. Срещаме се с Ралф, за да ни разкаже какво ново се случва около тях...

Здравей, Ралф! Как си?
Днес се чувствам жестоко, слънцето навън пече и тъкмо се връщам от плуване.

Как стана музикант?
От най-ранна възраст винаги съм искал да бъде писател. На около 16 хванах китарата, започнах да пиша песни и никога не погледнах назад.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?
Обичам Ник Кейв.

Каква е основната музикална мотивация да правиш това, което правиш?
Обичам лиричните автори на песни като Джони Мичел, Боб Дилан, Елбоу, Antony & the Johnson, The Eels… И винаги се стремя да им подражавам.

Какво беше най-голямото ти музикално влияние, докато израстваше?
Queen и Фреди Меркюри! Бях 9-годишен и си спомням, че слушах албума им "Greatest Hits Part II" непрекъснато.

Кои са любимите ти музиканти в момента?
Tune-Yards, Feist, TV on the Radio, The Black Keys, Grinderman, Dry the River, St. Vincent...

Каква е рецептата ти за успех?
Ние просто обичаме да правим музика и предполагам, че рецептата е просто да имаме възможност да правим музика.

Опиши музикалното си експериментиране в миналото.
Свирех изобилие от фолк парчета, след което се присъединих към една ска фолк джипси банда, а сега съм в Kill A King.

А музикалното ви експериментиране в бъдещето.
Постепенно ще ставаме по-тежки и все по-тежки... Особено в концертите си на живо.

Кой е най-големият ви музикален приоритет?
Мисля, че яснотата на лириките винаги е важна.

Каква е концепцията зад последния ви албум?
Не знам дали е точно концепция, но повечето от песните в него имат силна наративна тема.

Откъде идва името на бандата?
Цитат е от "Хамлет” на Шекспир. Мисля, че просто си пасна на групата.

Кой е най-добрият урок, който си научил от артист, с който си работил?
“Достигни звездите” от S-Сlub 7.

С кого мечтаеш да направиш колаборация?
Том Уейтс.

Коя е любимата и част в правенето на музика – писането, записването, изпълняването на сцена или не можеш да дишаш без всяка една от тях?
Писането е любимата ми част.

Какво слушаш най-често в iPod-а си?
Инди дуото She & Him.

Какво искаш да ти се случи през тази година?
С бандата винаги се оглеждаме за повече фестивали и концерти.

Какво е мнението ти за сегашната поп музика?
Иска ми се да имаше повече групи, които да свирят по радиото.

Как смяташ, че поп културата ще се промени през 2050 г.?
Ще бъде същата, само че под водата.

Какво е усещането, което искате да споделите с музиката си?
Всички песни са истории, надявам се хората да могат да ги възприемат.

Какъв тип песни се опитвате да създавате?
Велики песни.

Откъде намирате идеи за песните си?
Не съм много сигурен.

Настоящите ти проекти?
Работя с различни продуценти по различни неща. Освен това имам и тематична каубойска музикална банда, наречена Annie Oakley Hanging, с която свиря.

За какъв проект мечтаеш?
Летящи мотоциклети.

Най-големият ти недостатък?
Пиенето.

Какво мислиш за края на света?
Искаш да кажеш Олимпийските игри в Лондон ли? Споделям загрижеността ти... (смях)

Как европейската публика приема бандата в сравнение с щатските фенове?
По-голяма част от американската аудитория произнася името ни като Текила Кингс... Не знам защо.

Препоръчай няколко нови банди или музиканти.
Bastille.

А няколко стари?
Daft Punk.

Уебсайт?
Всички, които са интересни.

Филм?
"Бразилия” на Тери Гилиъм.

Книга?
"Параграф 22” от Джоузеф Хелър.

Нещо за гледане в интернет?
Това е последната ни сесия на балкона...

Песен, която всеки трябва да чуе?
"Тhe Мan Соmes Аround” на Johnny Cash.

Артист, който да интервюирам веднага след теб?
Bastille.

Последни думи?
Елате да ни гледате на живо скоро.