.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Петя Дубарова ~ Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено

Евгений Милов | преди 1 седмица
Петя Дубарова
Петя Дубарова на 13-годишна възраст Снимка: Уикипедия/Дом-музей \"Петя Дубарова\"
Днес се навършват 39 години от смъртта на българската поетеса

На 4 декември 1979 г. света напуска Петя Дубарова. Ненавършила 18 години, младата българска поетеса се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки следната бележка:

"Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА"

Поезията на Петя е белязана от желанието й за един по-добър и искрен свят, изпълнен с безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Единствената й стихосбирка "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата "Най-синьото вълшебство", която събира цялото й творчество, писма и личен дневник. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. В една от последните си изповеди в дневника, поетесата пише:

"Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини - не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!

Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание - него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…;

Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…;

Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници."

Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата "Да бъда зимата".

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите - чаша бяло вино.

 

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

 

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

 

Аз искам да изтръпна цялата -

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче. 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Кои са най-ценните подаръци за рождения ви ден?