Маика Еджоле е много симпатична и талантлива испанка на средна възраст с богат, леко дрезгав, но и пробивен глас, която хванахме за един испано-английски телефонен разговор в хотела й в Германия. Поводът за това международно обаждане е гостуването на бандата й „The Sweet Vandals” на къмпинг Градина тази седмица, където заедно с нас ще посрещат Джулая.

И тъй като ние обичаме хубавата музика, плажа и отгоре на всичко сме жени, нямаше как да не поразпитаме малко Маика за „мръсния им клубен саунд”, за живота й и… естествено, за нейните тайни за красота:

Разкажи ни повече за музиката на The Sweet Vandals, как би я описала?
Прилича на музиката от 60-те, 70-те и дори малко от 80-те години на миналия век. Основните влияния в музиката ни са блусът и фънкът. Досега сме издали три албума с наши песни.

Какво ви обединява през годините – започнали сте да работите заедно през 2005-а?
Всички ние сме музиканти и преди да сформираме „Тhe Sweet Vandals”, всеки от нас е работил в други групи в Мадрид. Мисля, че на първо място ни обединява приятелството - обичаме се, но имаме и обща страст - много харесваме музиката. Работим заедно, за да правим песни, които ни вдъхновяват и които ни дават сили да продължаваме напред. Затова и групата ни има такъв успех.

Самата ти кога започна да пееш?
Професионално се занимавам с музика от 28-годишна. С групата съм от самото й създаване през 2005 година. По онова време името й  не беше същото, бандата беше само инструментална. В един момент хората решиха, че им трябва певица, защото искат да променят концепцията и името на групата. Обадиха се на мен. Така записахме първия си сингъл и се започна...

Трудно ли е да съчетаваш работата с личния си живот?
Много е трудно, защото ние сме много близки вътре в групата, но всеки от нас си има и живот извън сцената. За нас фактът, че сме заедно от 2005 година, е извоювана победа, това е нашият триумф. И мога да кажа, че сме доста независима група, имаме собствено студио, където записваме.


Знаем, че испанките са с огнен темперамент. Има ли нещо вярно в това и ти самата можеш ли да се похвалиш с такъв?

Когато съм на сцената – да! В живота си обаче, особено с течение на годините, много се старая да се успокоя. А колкото до огнения темпарамент на испанките изобщо - честно казано, стереотипите ме плашат. Не мога да определя всички испанки като огнени жени. Вероятно всеобщото схващане е такова заради изкуството, заради „Кармен”. Смятам, че както жените, така и мъжете са различни на всяко място по света. Огненият ми темперамент се вижда само на сцената, докато пея, докато работя. Чрез гласа и тялото си се опитвам по най-добрия възможен начин да въздействам на публиката. Понякога съм страстна като огъня, друг път съм спокойна като водата.

Разкажи ни повече за семейството си – омъжена ли си, имаш ли деца?
Ами, няма много за разказване. Нямам деца, в момента не съм обвързана.

Има ли някоя испанска домашна рецепта, която използваш за разкрасяване?
Имам си своите трикове за красота, разбира се. На първо място, за да изглеждам добре, трябва да спя добре, да си почивам достатъчно. Храня се здравословно, възможно най-здравословно. Консумирам много плодове и зеленчуци. Никакъв алкохол, никакви цигари, никакви токсини! Гримирам се много малко, грижа се за кожата си. Майка ми приготвя сапун и кремове за лице. Тя има своя рецепта за домашно приготвени сапуни - както козметични, така и за пране. Винаги използвам само тях. Не ги прави с търговска цел, а само за нашето семейство.

На колко години е тя?
На 73 и продължава да работи в една болница по осем часа на ден. Тя е много силен човек и мога да кажа, че винаги е била (и ще бъде) моят модел за подражание.

Да се върнем на музиката. Какво е посланието, които искаш да предадете на публиката чрез това, което прави групата?
Нашата група има свой стил, на който не изневеряваме. Всеки един от нас е със специфичен характер - всеки от The Sweet Vandals е уникален. Чувства музиката по свой начин. Аз, например, като певица се опитвам чрез текстовете на песните, чрез музиката и чрез гласа си да накарам хората да се замислят. Песните на групата ни разказват за нещата от живота, изразяват чувствата ни. Пея за радости и тъга. Пея за живота и влагам цялата си душа в това, което правя. Искрена съм, влагам много чувства. И това е посланието ми: надявам се песните ми да достигат до публиката.


Знаем, че пътувате много и сте посещавали различни места по света. Има ли място, на което би искала да пееш отново?

Да. С огромно удоволствие бих се върнала в Мексико. Не познавам много добре Латинска Америка, но бях на турне там - прекарах цял месец в Мексико сити. Направихме концерти на различни места – паркове и зали. Останах очарована от публиката и от хората, много ме развълнуваха.

Идваш за пръв път България, какво очакваш?
За съжаление няма да останем дълго време и няма да можем да посетим различни места и градове. Но всички от групата имаме огромното желание да се срещнем с българската публика. За нас е много важна реакцията на хората. Целта на музиката и на шоуто, което правим, е да накараме хората да се забавляват с нас и да танцуват. Ние сме длъжни да дадем най-доброто от себе си на всеки концерт, за да го превърнем в уникално и незабравимо изживяване за хората. А публиката винаги има с какво да ни изненада. И тъй като не познаваме българската публика, идваме с очакване и с вълнение. Езикът е различен, но езикът на музиката не познава граници.

The Sweet Vandals са на Sozopol Fest-a в четвъртък срещу петък (30.06-01.07).