Как се запознават Свилен и Невена, къде сключват граждански брак, за трудностите да имат дете и за това как тя му е помогнала да се сближи с майка си отново – за всичко това разказват вокалистът на „Остава“ Свилен Ноев и половинката му в живота Невена, които тази година празнуват 10 години от запознанството си.

Свилен: Бях жури в “Music Idol” преди 10 години, Невена беше редактор там и се паднахме да работим в една стая няколко пъти и така пламна може би някаква искра.

Невена: Може би пламна? Тази година се навършват 10 години, откакто сме заедно. Аз му пишех есемеси, а той не ми отговаряше първоначално. Всички ми казваха, че той много ме харесва. И си викам - тамън да си помисля, че ме харесва и той после ми казва нещо напълно безразлично, после пак така и накрая се предаде.

Н.: Истината е, че постоянно се разбирахме да ходим на кафе и най-накрая се видяхме на едно кафе на „Иван Асен“ и това беше – от тогава живеем заедно.

С.: Невена много уважава бракосъчетанието, а пък аз бях разхайтен музикант, който искаше да си живее живота. Много говорихме по този въпрос, дори се карахме и тя каза, че иска да има семейство, иска да има деца и аз всъщност вече бяха на години, на които трябваше да имам семейство. И в един момент ми дойде акъла, че трябва това нещо да го направя. Няколко пъти съм й предлагал в нетрезво състояние, в трезво, във всякакво.

Н.: Той падаше на колене на различни места, а аз първоначално си мислех, че се шегува, защото категорично казваше, че в това няма никакъв смисъл. Но изведнъж някак си промени мнението и аз си мислех, че се бъзика с мен. Баща ми беше в Сирия и отидохме там да си направим гражданския брак на 4 юни.

С.: Някак си все още ми мирише на Сирия, когато си го спомням. Бяхме две седмици тям и бяхме решили да се оженим в самолета. Сватбата ни в София беше в едно бившо кафене в НДК.

Н.: Под моста на въздишките ни беше сватбата, а пък църковният брак беше късно вечерта в 8 часа и след това направо парти. Искахме много да имаме дете и то не ни се получаваше. На нас ни се получи като по учебник една година след сватбата, все едно е планирано, а пък то не беше. Ние искахме много преди това.

С.: Като извадиха сина ни и ме извикаха дори плаках, целият ден от сутринта беше много як.

Н.: Със Свилен много се бъзикахме как ще го кръстим и той, с неговите шеги, предлагаше Свилен и Свилена. Обаче като го видях, той просто беше Свилен все едно гледаш. Дори ме оставиха самичка с едни документи и аз можех да си го кръстя, както си искам.

С.: Синът ни участва в един клип на „Остава“ – Океан, който стана много популярен, защото той беше много сладко малко момченце. Понеже аз се притеснявах като родител дали синът ни ще се оправи и водим го на тенис за първи път и се оказа, че учителката е фен на „Остава“ и аз казвам на Невена „Дали да не дойда аз и да каже „Здравейте, това е моето дете“?“, но ми изглеждаше малко като шуро-баджанащина. След урока нашият накрая казал „Како, знаеш ли на „Остава“ песента Океан?“. Тя казала „Не, не я знам,“, „Защото аз участвам в клипа, а моят татко е вокалистът на групата“. И вече не се притеснявам за него.

Н.: Той като я чуеше преди по радиото и казваше „Пускат ме по радиото“.

С.: Аз не пея на никой специално. Винаги съм приемал публиката като нещо, което не е конкретно. В текстовете, които съм писал, съм използвал като вдъхновение Невена, но никога не бих казал, че тази песен е за моето дете, а тази е за моята жена. Бих звучал като пълен глупак. Но тя много добре знае, че в любовните песни, които съм измислил за „Остава“, има много от нея.

Н.: Ние сме заедно вече 10 години, но аз имам чувството, че е било вчера. Просто едно допълване, една хармония и наистина съм му благодарна за детето, което имаме и за живота, който имаме.

С.: Благодарен съм, че е много търпелив човек и за това, че роди най-красивото дете тук на нашата улица. Върна ми огромната любов към майка ми, за което съм й изключително благодарен, защото преди се бяхме дистанцирали и покрай това, че Невена обича много семейството си, ме караше всеки ден да звъня на моята майка. Сега сме по-близки с моята майка, благодарение на нея.