Знаете ли, че може да държите поднос за закуска с кекс, яйца, масло и чувал с брашно върху него само с върха на пръстите си? Наистина може. Защото подносът е цели 12 пъти по-малък от истинския.
Сръчните пръсти, които могат да направят това, са на Веселина Колева. Тя е на 20 години и има търпението, сръчността и фантазията да изработва миниатюри, които изглеждат точно като прототипите си. Веси определя себе си по-скоро като интровертен човек. От малка обича ръчния труд, красивите неща и създаването на декоративни предмети. Това, което не обича, е да стои дълго, без да прави нещо. Може понякога да издребнява, но „дребно” в нейния живот всъщност има съвсем друго значение.
Едни хора събират салфетки, други се занимават с фотография. Изработването на миниатюри обаче е рядко срещано хоби и не е за всеки. Изискват се умения, усърдие и много търпение. За Веселина това е изключително творческо и пристрастяващо занимание.
Историята на "миниатюрното хоби"
През 16 век се появяват т.нар. „къщи бебета”. Те показвали как изглежда идеалният интериор. Строени са с архитектурните детайли на истинска къща и обзавеждани с изключително фино изработени мебели. С времето миниатюрното хоби ставало все по-разпространено и по-достъпно за обикновения човек. Днес на пазара съществуват марки, предлагащи готови кукленски къщи, както и такива, които човек може сам да построи, да боядиса и да обзаведе по свой вкус, в духа на избрана епоха и стил.
Преди година и половина, в търсенето на нови материали за направа на бижута, Веси попада на полимерната глина. Това поставя началото на нейното странно хоби.
„Постепенно срещнах цяло общество от миниатюристи, специализирани в създаването на различни предмети за кукленските къщи - цветя, градини, уникални мебели, кухненски съдове и др. Място в света на миниатюрите съвсем разбираемо намира и храната. Основното е желание, търсене и опитване. Не бих казала, че направата на миниатюри е скъпо удоволствие. Материалите са наистина разнообразни - от дърво за малките подносчета до различни видове лепила, бои, пастели, лакове... Но при достатъчно желание парите не са пречка, защото човек може да сътвори нещо красиво и с много малко. С полимерната глина се работи като с пластилин, след което се пече в обикновена фурна, за да се втърди. За оцветяването например на един кроасан се използват сухи пастели, за текстурата му - игла и т.н. „
Специално за LadyZone Веси реши да сподели един нагледен урок за направата на мини кроасан. Кой знае – сред вас може би се крие следващият миниатюрист със сръчни пръсти!
Когато за първи път видях творбите на Веси дълго време отказвах да повярвам, че са толкова малки и че не стават за ядене. Затова нямаше как да не я попитам каква е реакцията на хората, когато видят миниатюрите й „Повечето са изумени, точно както и аз, когато за пръв път видях подобно нещо. За всеки ефект има различна техника и всъщност не е някаква магия, както аз си мислех в началото.”
„С това се хранят куклите, разбира се!”
Така Веси шеговито отговаря на въпроса ми къде намират приложение миниатюри й. ”Но по-важното е, че в кукленската къща - казвам все къща, но може да е заведение, пекарна, пазарче, храната е част от декора. Тя прави мястото да изглежда реалистично и обитаемо. Именно за това един колекционер би пожелал да има кошница с хляб или кутия със сладки от мен. Но освен като храна за куклите, използвам нещата си и като бижута. Като всяко момиче и аз страшно обичам аксесоари. Затова не можах да подмина добрата идея да нося любимото си ястие като украшение. ”
Така се появяват обеци с бретцели, с франзелки, със сладки с шоколадови парченца, пръстени с целувки и още много апетитни и красиви изкушения.
Замислям се, че Веселина сигурно е най-точният човек, на когото да задам вечния въпрос - размерът има ли значение? „В миниатюрите със сигурност! Мащабът, в който работя, е 1:12. Това означава, че дванадесет сантиметра от оригиналния предмет се равняват на един от модела - това е най-популярният мащаб за колекционерски кукленски къщи. Та ако искам моята творба да пасн на къщата, тя трябва да е оразмерена правилно.”
Въпреки че нещата й са малки, във всяко от тях Веси е вложила много любов. Усещате я, нали?
