.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Калина: Рисуването с хена е магически ритуал

Росица Николова | преди 6 години
412384.jpg
Снимка: Калина Ралева, личен архив
За пътешествието й до Индия, тишините на хората, астралния таралеж и слънцестоенето

Калина не е от хора, които изкарват лятото си на морето, рисувайки с къна 40 добре отработени модела. Калина не е... Всъщност, когато я попитах как да я представя и какво да напиша след Калина е..., тя ми отговори много простичко и с целия смисъл и сила на думата. Човек – каза Калина и се засмя като клокочещ планински поток.

Калина Ралева рисува с хена. Това е арабското име на храста, от който се прави къната. Използват се листата му, които се изсушават и стриват на прах. Те съдържат пигмент, който се свързва с епидермиса. Рисунката трае, докато се измие този слой от кожата и точно затова, направена на различни места по тялото, е с различна дълготрайност. Колко ще се задържи зависи от свежестта на хената. Най-свежата, с която се рисува в Индия, издържа от 10-14 дни. Докато пристигне в България, тя вече не е толкова свежа, затова рисунката трае по-малко. Изкуството за рисуване с хена се нарича мехнди (Mehndi).



Кой и къде те запали по рисуването с къна?
Пътешествието ми в Индия. Там ме рисува една индийка, в чиято къща бяхме под наем. Преди това също съм рисувала, но само себе си или близки приятели. Срещата и рисуването с тази индийка бяха много особени – и двете си нямахме доверие. Но какво стана след това....

След около 2 седмици, когато хената падна, реших аз да си нарисувам нещо. Купих си готова паста от индийски магазин и се нарисувах. Всички индийки, които ме виждаха след това на плажа, ме питаха откъде ми е. На плажа индийките са като движещи се сергии. Предлагат всичко – от шалове, през масаж на краката до рисуване с къна. Когато им казвах, че аз съм го нарисувала, веднага си променяха отношението – заговоряхме се, казваха ми, че съм творец.



Рисувам по начин, който усещам като свой. Винаги карам човека да си направи едно намерение – от ума, сърцето и тялото...

Намерение?
Намерението е различно от желанието. Желанията могат да бъдат например – искам хубавата рокля, която видях в мола вчера. Намерението е акт на сътворяване, то е нещо по-дълбоко от желанието. Затова рисуването е своеобразен магически ритуал. Запечатваш намерението си за известно време върху кожата и така то се случва.



Как рисуваш – по каталог или по интуиция?
Рисуването е процес, не просто да ти направя рисунка, докато си седим на улицата. Затова и нямам цени, а го правя на дарение. Като нарисувам човек, той сам си решава какво, колко и как да дари. В нашата култура не сме свикнали на този начин на разплащане – чудим се много ли е, малко ли е. Но дарението те включва лично и това прави магическия ритуал смислен. Ако ти кажа една цена, ти ще дойдеш като консуматор - идваш, сядаш, плащаш и си тръгваш. Все едно си отишъл до магазина и си си купил фъстъци.


Използваш ли някакви символи или фигури с определено значение?
Значението на нарисуваното идва от срещата с човека и от това, което си възнамерил. Нарисуваното винаги има значение за този, върху чиято кожа е. Аз не съм любопитна в тази посока и не разпитвам хората. По-интересен ми е човекът и всички неща, които могат да ни научат да живеем по-добре. Понякога сме се рисували по 3 часа – докато пием чай, докато се усетим кой какъв е. За мен рисуването е интимно и свещено.

За белия човек традицията в татуирането е дошла от това, че преди около 2 века са татуирали с игли и мастило проститутките и затворниците като белег, че са такива. Но татуирането е съвсем различно от хената. Общото е, че си рисуваш тялото и има символика, но само това.

Учила ли си рисуване?
Професионално не, но винаги съм рисувала. Като се запалих по хената, прекарвах много време да разглеждам рисунки в интернет. Да ги попивам. Арабите, африканците и всички народи, които са в пояса, в който расте хената, се рисуват. Рисунките на арабите са геометрични. Те са много прецизни и стриктни в изпълнението си и при тях има много символи. Индийците са флорални...


А ти?
Различно - зависи от човека. Скоро едно момиче, което рисувах, ми каза – искам на този пръст един път, и на този един, и да се сливат. На мен това ми е достатъчно. Рисуването е като влизане в нова вода с нов човек.

Миналата година за малко рисувах на един фестивал. Там дойдоха много тийнейджъри, които обаче ме приеха като изпълнител на желания. Фактът, че заплащането е на дарение, за тях значеше безплатно или за 50 ст., 1 лв. Това много ме измори и не след дълго спрях да рисувам.  По този начин аз не им давах нищо. Нямаше я срещата, а на мен тя ми е много важна. Да се докоснем на някакво ниво - аз през моята тишина, другият през неговата.


Има ли рецепта за смесване на хената?
Има много и различни рецепти. Включва се черен чай, кафе, захар, лимон, етерични масла, канела, куркума, карамфил. Лимонът прави реакция с къната. Захарта пък дава еластичност. Ако не се сложи, когато пастата изсъхне, се напуква.



Безопасно ли е за кожата?
Да. Когато пастата се забърка, има трайност до 2 седмици. След това не оставя отпечатък.

Индийките ходят ли нарисувани?
Рисуват се много на сватби и на други празници. На сватбата името на младоженеца може да е скрито някъде по рисунката и той трябва да го намери. На някои места, когато жената роди, я изрисуват цялата. Така се прави връзка със сватбата, защото бебето е плодът на любовта, довела до сватба. Друга причина е да се даде възможност на майката да си почине след раждането, защото е нужно време да се рисува и да изсъхне. Рисуват се и просто така – за красота и удовлствие.

Разкажи ми повече за пътуването си в Индия - какво видя, какво научи
През цялото време бях в обятията на божествената си майка, обгрижена, с невероятно чувство за хумор. Ходихме по ашрами в Южна Индия. Срещахме се с различни хора, скоито си припомняхме истинската си същност на човешки същества. В Индия са толкова различни от нас, че трябва да си избереш – или да се залееш от смях, или да изпаднеш в див ужас. Светочувствителността ни е различна. Бих се върнала да попътувам отново, за повече от 1 месец.



Напоследък обаче ми се иска да остана в България. Да попътувам в сърцевината на нашата си гора, на нашите традиции, нашите мистерии. Започнах да уча народни танци и смятам, че те са силен магически ритуал. И други неща искам, но най-вече искам да се движа плавано. Преди бях повече настоятелна... искам-искам... Но ако много искаш нещо и си напрегнат в едно искане, ставаш астрален таралеж, с бодли, които пречат на исканото да се реализа при теб. Ако се отпуснеш и си го дадеш все едно вече се се случило, създаваш пространство, за да може вселената да ти го донесе. Като си бодлив, няма как да те хване. Това е страничен продукт на нашата цивилизация за бързо хранене. Едно дърво, за да порасне му трябва точно толкова време, колкото да порасне.   еможе по-малко. Нито повече. Ако имаш търпение, ще стане по-бързо!

Къде ще посрещнеш Еньовден?
Ще замина с мои приятели за Белинташ. Със сигурност ще посрещнем изгрева, ще пеем песни, ще танцуваме в росата, ще си правим медитации и наричания, може да се нарисуваме. Със сигурност и поне едно букетче билки ще набера.



Ключови думи:
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Още по темата
С какво спите?