На 8 ноември 1953 г. в Париж света напуска писателят и поет Иван Алексеевич Бунин - първият руски автор, получил Нобелова награда за литература през 1933 г. Иван Бунин първоначално пише поезия, но по-късно предимно къси разкази. Сред най-значимите му творби са повестите "Село" и "Суходол", а последният му сборник с къси разкази "Тъмни алеи" е считан за най-четен в Русия през 20 век.
Иван Бунин напуска Москва след Руската революция през 1917 г. и се премества в Одеса, като емигрира от Русия с последния френски кораб през 1919 г. Установява се във Франция, където изразява антипатия към режима на болшевиките в родината си, а по-късно нарича съветското правителство "отвратителна галерия от каторжници".
Иван Бунин умира от инфаркт във френската столица през 1953 г., като няколко години по-късно е отменена забраната за публикуване на произведенията му в СССР.
Днес се навършват 70 години от смъртта на Иван Бунин, а ние почитаме живота и литературното наследство на руския писател с поема от стихосбирката "Листопад" на "Ars poetica" в превод на български от Кирил Кадийски.
Затишие
След дните мрачни със среднощна самота
настават светли дни - за сетно сбогом време;
над тихите поля денят спокойно дреме
и дивни размисли навява вечерта.
Степта мълчи - ни звук, ни някакво движение.
Прозрачен, въздухът трепти пред моя взор:
жълтеещият лес от слънце нажежен е,
пламти - златист пожар в бездънния простор.
Брезовите листа - безшумни пеперуди,
сред паяжините оплетени - блестят
и лекият ветрец ги сепва и ги буди
и в сухата трева безпомощно валят.
В пустинното небе, високо над земята
се носят облаци - воал от светлина.
И всичко светло е, с мълчание обвято,
в душата и край теб - покой и тишина.
