.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Едгар Алън По ~ Границите, разделящи живота и смъртта, са сенчести и неясни

Евгений Милов | преди 1 седмица
Едгар Алън По
Снимка: Getty Images
Днес се навършват 170 години от смъртта на американския писател

На 7 октомври 1849 г. света напуска американският писател и поет Едгар Алън По. Считан за представител на американския романтизъм, той става известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази и поеми, изпълнени с мистерии, като е сред първите американски писатели, създаващи произведенията си под формата на разкази. Днес се навършват 170 години от смъртта на Едгар Алън По, а ние отдаваме почит към живота и творчеството му с поемата "Гарванът".

Едгар Алън По
Снимка: Getty Images

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,

безотраден, вниквах, жаден, в знания незнайни тук; -

скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -

но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.

"Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. -

Някой гост - и никой друг!"

 

Бе декемврий - помня още! - Мрак и мраз от всички нощи; -

от камина блед отблясък пред прага береше дух. -

В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя

с благовест и алилуя името "Ленора" тук!

Светлото и рядко име, що шепне вече тук

на земята - никой друг! 

А пурпурните коприни на завесите старинни

пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.

Примълнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,

аз се ободрявах строго: - "Някой гост дошъл е тук!

Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;

някой гост - и никой друг!"

И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,

като казах: "Извинете! Да! Дочух аз смътен звук; -

но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,

че когато се почука, аз не се опомних тук…" -

И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук? -

Вън бе мрак - и никой друг!

И в бездънний мрак загледан, трепнех вцепенен и бледен

в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.

Но отекна в миг в простора като звук на бог от хора

глух и тъжен зов "Ленора" - от скръбта ми свят отзвук.

То бе моят зов "Ленора" - и на него чух в отзвук

само ек - и никой друг!

Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,

чух - и този път по-силно - пак таинствения звук -

"В прозореца непрестанно удря някой клон случайно

и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.

О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -

вятърът - и никой друг!"

През завесата пурпурна блъснах прозореца бурно

и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук

гарванът от мойто златно и свещено Безвъзвратно -

и във моята стая пуста, тъкмо над вратата тук -

върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук

гарванът - и никой друг!

И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

"Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?"

Той програкна: "Nevermore!"

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; -

не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор. -

Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: "Nevermore!"

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

"Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -

както всичко - безвъзвратно! - пак далеч от моя взор!"

Грак отвърна: "Nevermore!"

 

Този отговор тайнствен бе умел, но бе единствен,

сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор

е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,

орис на беди и горест, на неволи и позор -

с укор спрямо свойта орис на неволя и позор

и той беше: "Nevermore!"

 

Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен

впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.

Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен

има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?

Що предсказва, горд и мрачен, той в своя отговор

с туй зловещо "Nevermore!"

 

И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно

сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.

Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено

смеехме се оживено тук след весел разговор. -

Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,

тя да седне: - "Nevermore!"

 

В миг… по меките килими сякаш стъпки чух незрими -

сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор.

- "То в скръбта ти за Ленора бог на ангелите с хора

миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор. -

Пий и забрави Ленора! - Спри с надежда в бога взор!"

Грак отвърна: "Nevermore!"

 

"О! - извиках, в страх обземан. - Птица, ил дух на Демон,

ти предсказваш! - О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,

в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,

дето радостта посърна и погасна моят взор,

в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?"

Той предсказа: "Nevermore!"

 

От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:

"- Предскажи, о древен Гарван - там, зад синия простор,

дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная

взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,

що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?" -

Той отвърна: "Nevermore!"

 

"Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!

Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!

Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!

Остави ме сам бездомен! - Махай се от моя взор!

Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!" -

Той програкна: "Nevermore!"

 

И стои над бюста бледен, тъй зловещо в мен загледан,

сякаш Демон всепобеден впива своя огнен взор.

Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.

И от тази сянка, скрила и лазури, и простор -

знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -

пак да литне: - "Nevermore!"

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?