Дани Браун е гореща, будна и провокативна американка, която обича да си играе с дявола. Танцува гола на сцената, не се притеснява да поставя под въпрос религията, авторитетите и си мечтае за семейство. Не гледа телевизия, но само ако е в чужбина и освен това смята, че в последните години медиите водят „война” срещу жената и възприятието за собствената й красота. Тук е с танцовия си спектакъл „Как си представяте дявола?” и естествено, ние я попитахме същото:
Здравей, разкажи ни повече за себе си и за работата си – къде намираш вдъхновението си?
Аз съм американски артист, което означава, че идвам от култура, която към днешна дата е хипер ексцентрична и объркана, но чийто корени са много вдъхновяващи, защото са свързани с на моменти божествената европейска култура. Казвам го с ясното съзнание, че от 11 години не живея в САЩ и никога не гледам телевизия (откакто бях момиче), но когато се върна у дома, се вманиачавам в телевизионните програми – опитвам се да наваксам и да разбера извора на съвременната американска култура, както и какво представлява в момента тя. От една страна това е моята родина, а от друга я усещам толкова чужда. И едновременно съм абсолютно стресната и очарована. Мисля, че и в работата ми съществува този малко страничен порив - да смеля културни и социални феномени, които не разбирам наистина или които остават странни и любопитни за мен.
Може би отговорът на този въпрос ще отговори и на следващия ти. Не съм възпитана да бъда религиозна, не съм кръщавана, повечето ми познания в сферата на религиозните доктрини съм добила в часовете по история на изкуството. На английски човек като мен се нарича „езичник”, див човек. Чух за този много известен "герой" - дявола, когато бях малка, както и за това, че е изритан от рая, защото се е усъмнил в Господ. Мисля, че няма да е грешно да заявя, че голяма част от характера (и дори работата) ми включва поставянето на властта, статуквото и всичко, което се приема за даденост, под въпрос. Винаги съм симпатизирала на този персонаж, който се оказва изритан от голямото небесно парти, само защото е задал няколко въпроса. Легендата за дявола включва изпадането в немилост, пропадането в тъмната гора, където наоколо му са природата, растенията и животните – всички онези прекрасни, диви и осезаеми неща на земята. Аз самата откривам толкова силен и всеобхватен мир в чудесата, в духовността на природата. Не се кланям на дявола, дори не знам какво означава това и няма да те обременявам с чувствата си в детайли, но винаги е имало нещо отблъскващо за мен в религията и в църквата като институция.
Въпреки това представлението ти се нарича „Как си представяте дявола?” – интересно ми е къде според теб е мястото на Господ, когато си изкушен от "тъмните сили" и кога човек трябва да постави граница и да им устои (на сцената и извън нея)?
Не мисля, че аз съм човекът, когото трябва да питаш за Бог. А колкото до изкушението… поне докато си артист и се възползваш от него, не съм аз тази, която ще се опитва да го контролира или ще се изказва категорично по темата.
Правя голямо усилие да поставям под въпрос и да дискредитирам страховете си винаги, когато се появяват. Иска ми се поне да имах избора да създам семейство, което в момента е невъзможно и това бавно се превръща в моя много лична и силно изразена вътрешна тревога.
Кое е най-важното умение, което съвременният артист трябва да притежава?
Способност да превежда.
Има ли личност, на която се възхищаваш?
О, толкова са много – най-вече се възхищавам на хора, които познавам, мои близки. Но и на хора, от които се уча.
Обичам например да разглеждам списания от 70-те, тогава западната цивилизация е била прекрасна. Понякога ми се струва, че има някаква война срещу жената и начина, по който се възприема самата тя. Като артист съм се научила да отразявам тези неща, но в контекста на други културни обстоятелства, които като общество, приемаме за даденост.
Мислиш ли, че публиката днешно време има нужда да бъде достигана и включвана в действието на сцената, за да й бъде интересно?
Това е добър въпрос… Не знам. Лично аз съм фен на чувственото театрално преживяване.
Рецептата ми за красота е правенето на много и вкусна любов! А колкото до физиката (да не споменавам за силата и гъвкавостта на ума, тялото, централната нервна система и духа) йога, йога, йога! Мога да препоръчам конкретно кундалини + хата йога (повече можете да прочетете тук, въпреки че за начало ви е необходим учител, който да ви покаже основните неща). Хубавото на йогата е, че може да се практикува до дълбока старост. Ето и едно прекрасно видео за изумителната трансформираща сила на йогата.
Да си поиграя с вашите очаквания и може би – с най-тайните ви изкушения.
„Как си представяте дявола” можете да гледате на 21 април от 19:00 ч. в Театрална работилница „Сфумато”
