С Деяна Иванова се срещам в едно кокетно софийско кафене. Още от първия момент, в който я видях, ме завладя енергията, която излъчва - спокойна, самоуверена, женствена и намираща се на точното място в живота си.
Разкажи ми за професионалния си път, Деяна.
Първият ми по-смислен опит, след който започнах да се занимавам с HR е 2001 година, когато работих за телекомуникационна компания. Тогава започнах да работя с обучения на хора и реално така започна моят професионален път с човешките ресурси. Истинският ми опит започна в друга такава компания. Тогава 4 години имах много интересна професия, която не съществуваше и малко я измислихме с прекия ми ръководител и изпълнителния директор, който беше англичанин. Аз станах Sales Coach. Бях човекът, който работи в най-големия отдел на компанията - корпоративни продажби. Ние обслужвахме 500-те най-големи корпоративни клиенти на България в сферата на мобилните и фиксирани услуги. Аз отговарях затова да ги обучавам да са по-добри търговци. След това продължих да се развивам по стълбицата, абсолютно стандартно. Продължих в следваща компания, в по-следваща, на по-високи позиции. Най-големият ми предизвикателен опит беше в аутсорсинг компания - много голям център за изнесени услуги с канадски собственик. Там бях HR директор за България и Румъния. Последните 5 години от корпоративната кариера отидох от другата страна на бизнеса - като консултант на компании.
Коя е кулминацията в твоята корпоративна кариера?
Чувствала съм се най-щастлива като атмосфера с хора и като възможности да уча и да пътувам, когато работих в една голяма аутсорсинг компания. Това беше компания, в която се говореше на 33 езика и се обслужваха клиенти по цял свят. Имах възможността да контактувам с колеги от други държави. Пътувах до Гватемала и Ел Салвадор за обмяна на опит.
Имаше ли момент на бърнаут (burn out)?
Не класическия. По-скоро се уморих от това отношение на хората. Не ми се връщаше обратно в компания, за да търся това предизвикателство да уча нещо ново обратно в бизнеса. Имах два избора - или да стана партньор и да си отворя собствена такава компания, или просто да стоя в рутината. Не е моето това. Реших, че е време за промяна. И знаеш ли това прозрение ми дойде тогава, когато се занимавах с кариерно ориентиране в компанията.
И консултирайки другите хора, аз си дадох обратна връзка на себе си - какво се случва с мен и че всъщност и аз я търся тази промяна.
Защо смени посоката?
Абсолютно направих 180-градусова промяна. Много късно започнах да се занимавам със спорт. Започнах преди около 10 години. През 2013-а на пътуването ми до Гватемала пробвах и видях за пръв път спининг. Страшно много ми хареса и когато се върнах в България, веднага намерих къде се провежда и тук. С всяка следваща година започвах по-активно да се занимавам с различни спортни дейности. Седенето на едно място в офиса започна да ми писва. Когато започнеш да си променяш осъзнато начина на живот и тялото ти има нужда, това започва да действа на ума и на психиката. Започваш да разбираш, че имаш нужда от промяна - не просто от време на време, ами искаш да ти стане ежедневие.
Как се запозна с йогата?
Открих я преди 6-7 години, пак доста късно, ако изобщо има понятие "късно" в това отношение. С много плахи опити. Дори не ми хареса в началото честно казано. Впоследствие йогата и спортът започнаха да изземат мястото на другите ми интереси и занимания. На мен много сериозно ми прегоря желанието към HR-a. Когато отидох за пръв път на йога си помислих “Това ли е йогата?”. След дълго прекъсване пак започнах да опитвам на други места, все пак дадох шанс. И последните години вече започнах да посещавам студиата за йога, в които в момента работя. И така през физическия елемент при мен започна да излизат целият натрупан стрес и натоварване.
Психиката и отдалечаването на ума от ежедневието идват на много късен етап в йогата, даже може да не се случи.
Понякога ти е достатъчно да практикуваш и само през физиката. Може би защото имам опит да водя обучения и да говоря пред хора, обичам да споделям и да давам от себе си на хората. Да виждат, че има кой да се погрижи за тях. И осъзнах, че това би било много хубава моя друга роля. Казах си, че имам какво да дам на хората и да им покажа, че никога не е късно да се погрижиш за себе си. Не да смениш работата, не всеки трябва да направи това. По-скоро, че всеки трябва да отделя качествено време в грижа за самия себе си, за да може да се грижи за други хора.
Кога превърна йогата в твоя професия?
Всичко стана много бързо. Звездите ми се наредиха. В края на 2019-а съобщих на моята шефка, че ще напускам. Вече практикувах активно йога. Краят на 2017-а видях, че има обявено обучение за преподаватели по йога, обаче нямаше вече места. И си мислих как трябва да чакам цяла година, за да се запиша за следващото. И малко се разочаровах, че не съм успяла на време. След три дни обаче се освободи място и веднага се записах. Трябваше да платя сумата в брой до два дни, намерих парите, нямах ги първоначално. 2018-а март започнах обучение за преподаватели по йога. 200-часово обучение за йога инструктори, което се води основата, за да можеш да преподаваш асана позите. Другото се учи с опита.
Беше ли те страх да вземеш това решение?
Никакъв страх. Имах притеснения дали ще стане, дали ще успея да увлека хората, а не дали ще имам пари и че няма да е същото като досега. Отнема много време да си създадеш общност в тази професия и да имаш доход. Едната страна е прекрасната - страхотни студия, преподаваш, учиш хората, обаче другата страна изобщо не е лесната. Но за тези 2 години съм натрупала немалка общност вече, което е хубаво мерило за мен, че съм избрала правилната посока.
Как изглеждаше първият ти работен ден като йога преподавател?
Първият ми работен ден беше 13 март 2020 г. и всъщност нямах първи присъствен работен заради локдауна. Бях в шок, казах си: “Не може това да ми се случва”. Но се мобилизирах и след като мина месец, от студиата ни позволиха да записваме онлайн часовете си и пак се научих през трудното.
Какво е йогата за теб?
За мен йогата е грижа за другите, така я разбирам. Най-големият висш пилотаж в йогата е да не демонстрираш - да можеш да даваш само гласовите указания без тялото. Тази практика е за хората, моят ангажимент е да ги наблюдавам и да им помагам. Йога инструкторите, които не демонстрират, са хората с най-големия опит. Практиката е за хората, не за мен.
А какво ти дава тя на теб?
Йогата много промени живота ми. Корпоративният свят за мен убива женствеността. Колкото по-дълго се задържиш там и останеш да работиш в рутината, в стреса, в напрежението, не сложиш граници и не си почиваш, толкова повече се загубваш.
Йогата ме върна в мен, влязох си в центъра на човека и жената Деяна.
Особено ако си на позиция, която ръководи хора, много е тънък балансът да се запазиш да си жена. Влизаш в мъжката енергия, пренасяш я вкъщи и се развалят нещата. Много често хората се разделят с половинките си и не знаят защо се е случило. Върна ме в мен. Промени ми отношенията с близките ми, семейството и родителите ми. Това нещо не си го давам и затова в корпоративния свят не искам да се връщам повече. При мен на практиката идват много жени след работа и те са тревожни, неспокойни, напрегнати и не успяват да се отпуснат за час и половина. И после това го пренасят вкъщи и не успяват да се пълноценни жени и половинки.
Как обичаш да прекарваш свободното си време?
В планината. Другото, което ми дава най-много добавен стойност, е, когато си пожелая, отивам на Витоша. Когато работиш в офис, това няма как да стане. Едно Алеко или Златните мостове за два часа. Имам голяма любов към планината, тя ми дава много голям заряд и връзка, която ме заземява. Йогата може да те отнесе към небесата, но природата мен ме приземява обратно. Витоша ми е любимата планина, тя ми е в сърцето. Там мога да ходя на едно и също място всеки ден.
Кое е любимото ти място на Витоша?
Много обичам да ходя от другата страна на планината към Перник. Там където е Кладница, язовир Студена, Боснек, Чуйпетлово. Тази част не е много популярна и хората не ходят много. Ние с моята половинка я опознахме миналата година, след като се включихме в обиколката Витоша 100. Във всеки удобен момент - няма зима, няма лято, ходим във всякакви условия в планината. Последното, което направихме е, че се качихме на Олимп по време на почивката ни в Гърция.
За какво мечтаеш?
Ако ме попиташ след една година, отговорът ми ще е различен. С времето мечтите ми се развиват. Мечтая да си имам мое място в планината или близо до морето, където да преподавам йога. Нямам нужда от никакъв друг заряд, достатъчна ми е връзката с природата. Аз се шегувам, че в миналия си живот или съм била облак, или някоя песъчинка на плажа, или вълна, за да имам такава силна връзка днес с природата. Искам да преподавам или на морския бряг или на място, където планината ми е под носа и вярвам, че ще стане някой ден. Също така мечтая си вече за следващото ми сертификационно обучение по йога, усещам, че му е дошло времето. Искам да отида до Индия, в ашрам за обучение. Мечтите ми са все свързани с йога, а другите неща в живота ми ги имам и искам да си ги запазя така.
Още по темата:
