На 13 ноември 354 г. е родена една от най-важните личности в развитието на западното християнство - Аврелий Августин, познат като Августин Блажени или Августин от Хипон. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, повлиял редица философи и теолози с ученията и произведения (виж "Изповеди"). Много от неговите учения са неприемливи за източноправославната църква - доктрините за първородния грях, за благодатта, за предопределението.
"Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко."
"Времето лекува всички рани."
"Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме."
"Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието."
"Обичай и прави каквото си поискаш - защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания."
"Човек е такъв, каквито са неговите желания."
"Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига."
"Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост."
"Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш."
"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал."
"В главното - единство, във второстепенното - свобода, а във всичко - любов."
"Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват."
"Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра."
Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.
Миналото вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от бавност.
