Днес, 22 юли, Уилям Дефо става на 60 години. Ако беше българин, вероятно щяха да му направят честване в някой прашен театър, най-много в зала 1 на НДК. С банални речи и цветя от министъра на културата и кметицата на столичния град. Репортерите щяха да му задават въпроси, в които се съдържат отговорите, и нямаше да го оставят на мира, докато не получат клишето: "Чувствам се като на 30, имам още много сили, ще играя, докато умра. Обичам ви!".

За щастие, Уилям Дефо е роден далеч, далеч от тук. В северняшкия Уисконсин, където всичко е царевица, крави и бирата "Милър". Чудесни условия за изграждане на истински мъжки характер, а не лигльо. Затова не е чудно, че Дефо е запазена марка за ексцентричен образ със зловеща, дяволска усмивка, от която обаче на жените им омекват краката.

Бутиков актьор в мрачни филми, който се шегува със себе:

"Не знам защо не ми дават по-обикновени роли. Та аз съм като детето на съседите, но ако живеете до мавзолей".

Уилям Дефо няма нито "Оскар", нито "Златен глобус", но едва ли това го вълнува. Да бъде номиниран (за второстепенни роли, разбира се), но да не спечели, е като част от образите на неговите персонажи. Номинациите за "Оскар' са за "Взвод" (1986) и "Сянката на вампира" (2000), като вампирската роля му носи и номинация за "Златен глобус".

Умирал е на екрана много пъти – "Взвод" (1986), "Последното изкушение на Христос" (1988), "Скорост 2" (1997), "Сянката на вампира" (2000), "Спайдър-мен" (2002), "Имало едно време в Мексико" (2003) и други, така че го разбираме защо практикува йога и яде само органични продукти.

Достатъчно откровен и забавен, за да каже:

"Да отиваш на снимки е като да ходиш на парти. Знаеш кои хора ще са там и имаш очаквания за темите на разговор. Но когато пристигнеш, трябва да си готов да изоставиш предубежденията и да импровизираш. Всъщност много често най-важното при подготовката за една роля е да имаш... хубав костюм".

Достатъчно признат от колегията, за да го поканят в журито на престижните фестивали в Кан и Берлин, както и достатъчно талантлив, за да му повярваме за няколко секунди на думите:

"Никога не играя. Просто показвам животното, което е вътре в мен."

Знаем, че времето сега е горещо, но не върви на такъв мъжкар да му пожелаем честит рожден ден с бяло вино. За Уилям Дефо само уиски или нищо друго. Царевично, разбира се! Cheers, Willem!