За съвсем малко хора можем да кажем, че са наистина незаменими за киното и един от тях без съмнение е гениалният Алфред Хичкок, който е роден преди точно 120 години. Негово дело са някои от най-забележителните филми на всички времена, сред които са „Психо“, „Птиците“, „Север-северозапад“, „Световъртеж“ (също известен в България като „Шемет“ и като „Вертиго“).
И макар във всичките му филми да сме виждали и самия Хичкок за по няколко секунди, реално никога не сме имали възможност да опознаем човека зад камерата. А неговият образ може да е доста обезпокояващ в някои отношения. Геният е имал труден характер, непристойно чувство за хумор и може би някои сексуални отклонения, заради които е било много трудно да се работи с него.
През годините големият режисьор е обвиняван от няколко актриси за непристойно поведение, злоупотреба с власт и дори сексуален тормоз. В интервю за документален филм на HBO през 2012 актрисата Типи Хедрен дори заявяви, че ако всичко това се беше случило днес, тя щеше да е много богата жена.
В днешно време е достатъчно някой само да отправи обвинение срещу знаменитост, за да съсипе кариерата му. Вижте какво се счули с Кевин Спейси и Бил Козби. Точно затова, макар Хичкок да е толкова велик, ако беше роден само половин век по-късно, вероятно никога нямаше да видим някои от най-добрите му филми.
Ако живееше в днешно време, срещу Хичкок щеше да има поне няколко дела за сексуален тормоз
Терминът „сексуален тормоз“, който е толкова популярен днес, навлиза през 70-те години на миналия век и започва да се използва масово чак в началото на 80-те. Точно по времето, когато Хичкок умира.
Нещата, които Хичкок е правил, не са били правилни, нито напълно нормални, но също така не са считани за нещо лошо по негово време. В онези години, когато е било напълно нормално някой дебел холивудски продуцент или режисьор да заяви открито на младата актриса, че ще ѝ даде ролята, ако спи с него, и на никого не му е минавало през ума, че един ден хора ще бъдат изправяни на съд, защото са стиснали нечия гърда в заведение.
Много хора считат, че успехът на филмите на Хичкок се дължи на това, че е пресъздавал в тях някои от най-мрачните си фантазии и скрити желания. Говори се, че по време на снимките на „Набери „У“ за убийство“ (който често се среща на български като „Набери „М“ за убийство“), Хичкок е искал сцената с удушаването на героинята да се снима отново и отново, докато в крайна сметка на Грейс Кели са ѝ се появили синини на врата.
Режисьорът и имал много странно отношение към секса. Той твърди, че е спал един единствен път с жена си, след което тя е забременяла и от тогава не е правил секс с никого отново. Хичкок обаче е бил обсебен от един определен тип жени, каквито винаги е търсил за своите филми – красиви, руси и с пищни форми.
На снимачната площадка често се случвало Хичкок да се приближи до някоя от актрисите и преди важна сцена да прошепне в ухото ѝ някоя мръсна дума или пък да започне да обяснява какви сексуални действия иска да извърши с тях.
Режисьорът се е опитвал да обсеби напълно живота на актрисите си, следял ги е и им е забранявал да се виждат с други хора. Най-голяма е била страстта му към Грейс Кели, която се е снимала в няколко негови филма – „Набери „У“ за убийство“, „Задният прозорец“ и „Да хванеш крадец“.
За никого не е било тайна, че режисьорът е привлечен от бъдещата принцеса на Монако. Хичкок многократно се е опитва да привлече интереса на актрисата, но тя никога не е отвърнала на вниманието му и през 1956 се омъжи за принц Рение III и се отказа от актьорската си кариера. Това вбесило големия режисьор и той измислил прякора „Принцеса Позор“ за Кели.
Друг случай, в който Хичкок се е държал по начин, който днес щеше почти сигурно да го отведе до съдебната зала, е бил по времето на филма „Психо“. В най-култовата сцена от филма (и една от най-известните в киното изобщо), персонажът на актрисата Джанет Лей е нападната под душа. Сцената е била достатъчно притеснителна за актрисата, тъй като се е налагало да се съблече пред екипа, но и в допълнение към това изведнъж Хичкок се е нахвърлил върху нея, въоръжен с нож… само за да се пошегува.
Може би най-сериозните обвинения към Хичкок са отправени от актрисата Типи Хедрен, която го обвинява в сексуален тормоз, непристойно поведение и злоупотреба с власт. В биографичната си книга „Типи: Мемоари“, актрисата разкрива че често се е случвало режисьорът да я притисне в някой ъгъл и да се опитва да я целува, както и да ѝ говори за сексуалните си желания спрямо нея. Веднъж дори я помолил „да го докосне“, но тя отказала.
По време на снимките на култовата класика „Птиците“, Хичкок се ядосал, че Типи не му се дава и се постарал да направи работата ѝ много трудна. Един ден започнал да я замеря с препарирани птици, а в друг я затворил в таванско помещение, пълно с живи птици. Актрисата казва, че колкото и да е ужасяващ филмът за зрителите, снимките му са били много по-голям кошмар за нея самата.
През следващите години режисьорът, който имал много силни връзки и влияние в Холивуд, се погрижил никое студио да не я вземе за главна роля и в крайна сметка славата ѝ, започнала благодарение на Хичкок, залязла, отново заради него.
Можем ли да оправдаем Алфред Хичкок или трябва да заклеймим филмите му?
От гледната точка на времето, трябва ли да заклеймим Хичкок като сексуален престъпник и да спрем да гледаме филмите му? Или просто да си затворим очите и да кажем, че няма значение какво е правил, а само какво ни е оставил?
Отговорът и на двата въпроса е „НЕ“. Поведението на Хичкок не е приемливо и не бива да го оправдаваме за отношението му към жените, а и към всички хора около него (известно е, че Хичкок е определял актьорите като „подвижни декори“). От друга страна не трябва да отричаме значението му за световното кино.
Според мнозина именно стресът, на който Хичкок е подлагал актьорите си, им е позволил да дадат най-доброто от себе си. Подходът му е бил нетрадиционен, труден за възприемане, но без съмнение успешен.
Пък и не всички актриси, които са работили с него се оплакват от поведението му. Ким Новак, която работи с Хичкок по филма „Световъртеж“, казва през 2014 в интервю за британския вестник „Телеграф“: „Неприятно ми е заради всички неща, които хората казват за него сега, че е бил толкова шантав… На мен изобщо не ми се стори шантав. Не съм го виждала да се държи странно и неуважително към никого. А не мислите ли, че ако всичко това беше истина, щях да съм го виждала? Струва ми се тъжно, когато някой вече го няма и не може да се защити сам.“
