Слънчицето понапече земята, дърветата и закопнелите ни за нови и красиви гледки очи. Температурите се повишиха, а заедно с тях и желанието ни за разходки и нови пътувания. Изморени от дългата зима, вече тръпнем в очакване да покорим нови върхове, да полегнем върху слънчевите полянки и да дишаме с пълни гърди на открито.

Лакатнишките скали са любимо място както на професионалните катерачи, така и на туристите, търсещи живописни гледки за очите и предизвикателни пътеки за краката си.

До гара Лакатник стигат пътническите влакове по линиите София-Лакатник и Мездра-София, така че мястото определено е достъпно. Пътят от София до там например е не повече от 40 минути. За сравнение понякога пътуването от Младост до Люлин с автомобил е доста по-дълго.

Лакатнишките скали определено ще ви впечатлят, когато се изправите пред тях, независимо от това колко снимки сте гледали преди това в интернет или на друго място.

Северозападно от гарата, на левия бряг на река Искър, се намира пещерата Темната дупка. Общата й дължина е 9000 м. През пещерата тече подземна река, която обикновено се оттича чрез карстовия извор Житолюб. Ако не сте пещерняци или просто не разполагате с достатъчно време, за да разгледате пещерните галерии, може просто да поседнете на малката пейчица до водата и да релаксирате. Или пък да изпиете една бира в близкото заведение. В топлите дни там използват именно водите на пещерната река, за да изстудяват напитките.

Пътеките, които водят към високите части на скалите, стигат все до интересни места. Такова е например алпийският заслон "Орлово гнездо". Няма как да не ви направи впечатление още от пътя - малка къщичка, кацнала на ръба на скалата. Очакваш всеки момент да падне и не спираш да се чудиш кой любител на екстремни усещания се е катерил до там, за да я построи. Истината е, заслонът е построен през 1938 г. от алпинисти от Български алпийски клуб, а през 2000  постройката е сменена с нова. Къщичката е закрепена със стоманени греди и въжета. Някои любители на силните усещания дори преспиват там. Ако искате обаче повече сигурност и спокойствие, по-добре разпънете палатка на някоя полянка или използвайте множеството пещерни ниши за подслон.

Други места, към които ще ви отведат пътеките, са  Паметникът на септемврийците и Кръстът. Паметникът е изграден от множество големи каменни блокове, в памет на хората, които са били отвеждани до тези високи части и бутани от скалите. Издигнатият висок метален кръст е в чест на загиналите алпинисти. Любопитен факт е, че именно на Лакатнишките скали за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване. Това се случва през лятото на 1931 г. използват го Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев.

От тази висока част на скалите се открива най-красивата гледка към Искърския пролом. Буйната и винаги пълноводна река от там изглежда като крива чертичка, нарисувана от неуверената ръка на първокласник. Железопътните линии се вият като змии, а локомотивите на пътническите влакове често пропищяват.

За разходка из Лакатнишките скали задължително се запасете с вода. Из масива липсват източници, от които да си налеете. За сметка на това има доста приятни полянки, върху които може да постелете одеало, да помързелувате и да се насладите на красивата природа.