Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет…

Никола Вапцаров

За нея са изписани томове романи, поеми, стихотворения. Тя е била вдъхновение за поети, романисти, художници. Всяка година през март месец влиза тихичко във всеки дом, гали ни нежно с топъл южен вятър, кара ни да мечтаем и да се влюбваме, да бъдем по-добри. Едва се докосва за довиждане с г-жа Зима, която изпращаме с голямо удоволствие, и хоп – мечтите ни разцъфват заедно с всички цветчета, дръвчета и китни полянки.
И защото никой никога не я е виждал, и защото всички само сме чували за нея, тя, самата г-жа Пролет, реши да даде първото и единствено ексклузивно интервю специално за LadyZone. Интересно ни беше да научим всичко около загадъчната дама, къде се крие през зимата, има ли хоби, какви дрехи има в гардероба си…


Къде беше досега? Какво правиш през зимата?
Знам, че всички ме чакат с голямо нетърпение, но не мога да издавам координатите си, когато не съм при вас. Нали сами се сещате какъв хаос би настанал, ако всички знаят къде съм – всеки ще ме търси.

Защо се казваш „Пролет”?

Надявах се да не ми зададете този въпрос, но какво да се прави – налага се да проява своята нескромна природа. Името ми Пролет всъщност е игра на думички – съставена е от про и лето, про е съкратеният вариант на професионалист, а лето е остаряла форма на думичката лято. И така, става ви ясно може би, че аз съм по-добрият вариант на лятото, или по-конкретно – по-професионалният. Ама, да не си мислите, че съм си взела титлата ей така, сама. Хората ме обичат повече от лятото, защото вдъхвам първи глътки живот на всички живи твари, а и не съм толкова жарка и безмилостна като него.

Защо зелено, розово и лилаво, а не синьо, жълто и кафяво?
Това е чувствителен въпрос за моята нежна натура. Харесвам всички цветове, но когато се разбирахме с Природата какви цветове да ми разреши да ползвам, тя беше безкомпромисна - трябва да си избера едва няколко, на които да се радват хората. Ама, трябва да признаете, без да ми се сърдите, че съм избрала най-хубавите, нали?

Безспорно е така. А какви дрехи има в гардероба на Пролетта?
Преди да ви съобщя конкретни модели и цветове, искам да поясня, че всичко, което обличам е натурално и 100% естествено. Твърд защитник на Природата съм, с която всъщност сме добри приятелки. Та тя ме облича с красивите премяни на цветчетата и  със зелените листенца на дръвчетата. Относно моделите – предпочитам да ми е свободно и волно, за да мога да препускам навред по света, така че кройките са фриволни и феерични.

Какво бельо предпочиташ?
Нали никой не си е представял, че г-жа Пролет носи нещо различно от бельо на цветя?

Следващият въпрос е от наш читател. Защо си толкова турбулентна?
Хм, доста интересен въпрос. Искам да ви кажа, че не винаги съм усмихната и лъчезарна. Понякога се случва да ми стане тъжно, и то най-вече, защото Зимата се опитва да саботира работата ми. Тогава наистина трябва да си сложите „коланите”, защото температурните амплитуди, докато се караме с нея са доста големи.

Разбирате ли се с Баба Марта?
С Баба Марта ни се случва много рядко да се засечем, и то за не повече от една седмица всяка година. Понякога се разбираме, но в последно време все се караме, защото аз съм емоционална и искам да пръскам лъчи и светлина, а тя е изморена от непрекъснатите празнувания и чествания през март, и все се мръщи и затова времето е лошо.

Имаш ли деца?
О, да и много ги обичам – всички тревички, пчелички, цветенца, стръкчета, листенца, клонки, поточета, рекички. Всички те са моето неземно богатство, което всяка година по едно и също време споделям с всички хора.

Имаш ли си домашен любимец?
Шегувате ли се? С толкова много деца не ми остава време да се грижа за други животинки.

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Къде ходиш на фризьор, обичаш ли да се гримираш?
Вятърът е моят сешоар, дъждът е моят душ, прашецът от цветенцата пък моят грим. Затова съм винаги млада и красива.

Защо идваш точно през март, а не през септември или декември?
Всеки един от моите колеги – Лятото, Есента и Зимата, се появяват в точно определен момент и аз не мога да ги изпреваря или да закъснея, защото няма да си свърша работата навреме. Тогава могат да се случат катаклизми – цветята ще измръзнат през септември или декември, а птичките ще се връщат от юг в най-студеното време, когато всъщност трябва да заминават. Нали не искате да им се случи нищо лошо?

Кой е любимият ти сезон?
Това е все едно да попиташ голдън ретрийвър коя е любимата му порода кучета (усмихва се).

Имаш ли си хоби?
Хобито ми е да вбесявам Лятото, Зимата и Есента. Понеже те не могат да бъдат толкова лъчезарни и неотразими като мен, винаги се ядосват, когато доставям положителни емоции на хората. И в тази връзка хобито ми е лесно изпълнимо – просто съм себе си.

Идеалният подарък за теб е…
Разбирателството с Времето. С него не спираме да се гоним и сключваме сделки. Все го предупреждавам, че настъпи ли 20 март не трябва да е сърдито и със сбръчкани вежди, а то е своенравно и има собствени разбирания за нещата… Така, че идеалният подарък за Пролетта е усмивката на Времето.

Защо хората се влюбват през пролетта, какво им правиш?
Знаете ли, че аз имам една способност, за която другите сезони не подозират. Нали обещавате, че няма да им издавате тайната ми? Всъщност не съм вълшебницата, за която ме мислят всички. Единственото вълшебство, което правя, е да отварям вратите и прозорците. Нали когато стане топло, вече не се криете в мрачните си домове? Именно тогава хората, окрилени от хубавото време сами излизат, за да се срещнат по паркове, градинки и поляни. И заедно с всичките ми деца, ги караме да отворят сърцата си за всичко, което ги гъделичка под лъжичката. Кажеме ми кой друг сезон прави подобно нещо?

Каква е връзката ти с Малък Сечко, ама честно?
Тук ме хванахте. Той всъщност е голямата ми любов – пареща и силна, но в същото време бленувана и неизживяна. Винаги сме искали да пробваме какво ще се получи, ако двамата с Малък Сечко се съберем и заживеем заедно, но нейсе. Така ни е било отредено – никога да не се срещаме с него. Сигурно и затова чувствата ни са толкова силни.