#Пренареждайки се на опашката, на която чакаме, под претекст, че искаме да зададем въпрос на търговеца. С какво по-важни от останалите? С това, че бързаме?! Ами не сме единствените? За това, че работим и ни изтича времето от обедната почивка! И други трябва да се връщат на работа, но изчакват своя ред. Така е редно и да правим ние. Нали всяко нещо с времето си. Щом сме стигнали в даден момент, да го приемем като правилния.
#Оставяйки вратата да се затвори, когато виждаме (с периферното зрение), че има някой зад нас. Това е сред върховете на модерното лошо обществено поведение. Колкото му е да я задържим?!
#Заемайки цялата ширина на тротоара, когато се разхождаме с приятели. Светът не е наш. Други хора също използват градските улици, а те може и да не са тръгнали на разходка. Добре е се съобразяваме с заобикалящия ни свят.
#Гледайки телефона, докато си поръчваме храна. Не само е грубо, но и унизително към човека, който ви обслужва. Той не е по-малко важен или достоен за уважение от вас. Замислете се, колкото и бърза работа да имате, да не би тя да е толкова неотложна, че да не може да изчака 2 мин.?!
#Заставайки от лявата страна на ескалатора. Да, тя е за тези, които искат да се предвижат по-бързо. Това важи не само за метро станциите, но и за търговските центрове и много-етажните сгради с широки площи.
#Гледайки встрани, когато някой ни говори. Излишно е да коментираме.
#Заставейки пред вратата на метро влака още преди хората да са слезли от него на спирката. По този начин няма да стигнем по-бързо до желаната дестинация.
#Отговаряйки на телефонно обаждане с "Да!?" И какво... "Здравей!" отнема същото време и не повече енергия. А вашия събеседник, се чувства приветстван подобаващо.
