.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Една жена на 44

сп. "Жената днес" | преди 7 години
422398.jpg
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Да се говори за остаряването, означава да се говори за края, за бавността, отпускането, разпадането - за смъртта, а това днес е неприемливо. Темата за старостта не продава и по тази причина днешната култура я изплюва.
Живеем в култура на вечната младост и Happy end-a. Да се говори за остаряването, означава да се говори за края, за бавността, отпускането, разпадането - за смъртта, а това днес е неприемливо. Темата за старостта не продава  и по тази причина днешната култура я изплюва. Така всеки е оставен сам на себе си да се справя с Нея .

Нямам ясно усещане за възрастта си. Никога не съм имала. Все съм си аз. Според кръщелното съм на 46. Бих могла да напиша едно казионно оптимистично текстче, нещо в смисъл, че това е също прекрасна възраст и  както есента ни дарява с плодове, тежки от захар и ухания… но предпочитам да предложа един кратък fiction, който може да започне с онзи виц, в който питали Исак кога започва истинският живот, а той отвърнал: когато децата идат в колеж и кучето ти умре. Ама що Исак питат?

Но да видим сега с какво разполага жената на 44 от нашия fiction:

"Има добре поддържано тяло, с пухкаво коремче. За разлика отпреди много си го харесва. Обича да държи в ръце малките си стъпала и да им се възхищава. Понякога така се заплесва по ръцете си, хванали здраво волана, че ще се блъсне на някой светофар. Целият този възторг не идва да прикрие страха от това, че синът й  заминава да учи в Лондон, а приятелят й все по-често има ангажименти в киното извън България. Те са си там, където са, и я връхлитат от време на време.
Това е. На 44, когато близките напускат по различни причини, може

да се съсредоточи върху себе си или върху това, което е останало

от нея. Защото докато се грижи за другите, това движи живота й. И когато те отминават, поглежда навътре и вижда, че е зейнала голяма празнина у дома и градината е буренясала, че ролята на майка я е покривала, откопчала я е един вид от задължението да се отнася към себе си. И към себе си.

И когато народът яхне по конете и препусне във всички посоки – един да учи, друг към известността, а трети към отвъдното, и оголи рязко фронта откъм старата приятелка, тогава плисва толкова много адреналин от тази огромна свобода – свободата от досегашните роли, че тя се засилва, засилва и излита: повече няма грижа кой, кога, какво е ял, къде е, какво прави, добре ли са, дала ли му е всички стратегии за справяне, дала ли е достатъчно, не сбърках ли и прочие въпроси. Излита в "непоносимата лекота на битието", намига на Кундера и

се хвърля боса и лакома, иска всичко отлагано накуп –

иска да язди, бори се с някакъв кон сред някакви меки хълмове, виси по локалите с часове както е по брич и ботуши, със сламата по тях и вече никой не й поръчва по телефона да купи кока-кола и шоколад на връщане! Среща се с познати отпреди 20 години, извадени от музея на мадам Тисо, опитва всички техники за добро здраве и хранене, влачи се по масажи, тръгва на курс по аюрведа готвене, рисува, танцува, пише, ще пропее. Не че не се цепи с корсикански хорове и си поплаква сладко от време на време, тялото така я чувства тъгата – сладко, докато колата й като майски бръмбар се носи из меките хълмове извън града. При конете. Да ги прегръща за нея е равносилно да прегръща десет любими същества – такава топлина и спокойствие извира от мощния им врат. Не се гнуси от миризмата, от кръвта, като си разбие устата в седлото, и от опасността да подчинява под себе си толкова силно и голямо животно. Сила и спокойствие после, на връщане. Е, такива неща, в режима на рязкото отпадане на разни функции, преди да се зададат други. Защото те се задават.

Страшното е от страха от празното

и от това какво ще се зададе, докато се зададе. Кой се страхува – пита и се смее учителят по йога - коя е майката, която се притеснява, кой се притеснява? Ха, ха, ха! Много смешно! Като е уплашена, лицето й в огледалото е старо и тъмно. Не се харесва и избягва да се гледа. Мисли се като грозна цял ден, освен ако не се погледне случайно и установи, че не било вярно.

Веднъж един мъж й каза: преди да се насладиш на свободата, трябва да изживееш ужаса на свободата. Тогава беше на 33 и прие тези думи с благодарност, тъй като й разрешаваха да се тресе от ужас пред свободата. Сега, 13 години по-късно, тя пак  се тресе, но и се забавлява. И не смята вече това изказване за гениално.

Впрочем всичко започна малко по-рано - някъде около 40-те –  с чувството, че времето няма да й стигне за това, което има и иска да направи. Паника, която се изразява в ранно ставане. Независимо кога си ляга, се събужда в 6.36. Тази нарастваща паника я изхвърля от всеки миг - недостатъчен за осъществяването на ВЕЛИКИТЕ Й ДЕЛА. Някаква истерия, че времето е лимитирано. Влакът тръгва и трябва да бъде хванат.

Ранното събуждане обаче не означава реални занимания

в осъществяване на въпросните велики дела, а само напрежение и незнаене откъде те да бъдат подхванати и какви са всъщност. Като резултат продължава да се излежава, тялото й - копнеещо за сън, главата й - като летището в Ню Йорк: хиляди мисли отвсякъде кацат и излитат. Ако успее да се надигне в 9, вече е парцал от мислене и пада директно в хладилника, където размазва напрежението с плюскане. Защо да се става наистина?

Така стигаме до втората много характерна ситуация на този период: криза на смисъла. Защото оцеляването, отглеждането на децата, утвърждаването на името и статуса, построяването на къщите вече не стоят като задача. Много би искала г-н Смисълът на нейния живот да позвъни на вратата и да й се представи. Но никой не звъни. Има чувството, че все на другите им звънят. Лека завист дори започва да никне – колко интересен е животът на околните, докато един ден осъзнава, че не толкова техният живот е интересен, а просто нейният се е изпразнил от съдържание. Спешно се появява нужда от ново съдържание. Във всяко отношение:  тялото й започва да не иска вече да се храни както преди. Измисля нови закуски – елда, ядки, плодове и салати. Сутрин!

Тялото (!) изплюва любимите дрехи

Вече му стоят някак странно. Тогава прави едно Fairwell party с гардероба си – облича два дни всичките си дрехи, запомня техните презрамки, деколтета и джувки и после внимателно ги поставя в хартиени пликове и ги надписва за приятелки. Гледа се гола в огледалото – нужни са други форми за тази форма. После купува шампанско и плодове, кани приятелките - все млади момичета с чудни фигури. Те се преобличат, фръцкат се с нейните пера и любовни рокли - завист и радост, защото одеждите й ще продължат да пораждат трепети.

До седмица се появяват другите форми и цветове. Форми…
END…"

Предимствата:

* Много по-уверено върша всичко.
* По-лесно пиша, предприемам пътувания, впускам се в нови проекти,
завързвам нови контакти.
* По-гъвкава съм отвсякога.
* По-задълбочена.
* По-лесно решавам какво да си купя.
* По-независима съм емоционално.
* Защитавам си границите по-дипломатично и по-успешно отпреди.
* Създавам по-зрял тип интимни отношения – на споделяне и обмен, а не на висене на другия.
* Завършвам нещата, които започвам.
* По-търпелива и издръжлива съм в продължителни проекти.
* По-дисциплинирана и постоянна.
* Мога да разчитам повече на себе си.
* Повече се уважавам.
* Повече се обичам.
* По-често си благодаря.
* По-отговорна съм.
* По-готова съм за игри и забавления.

Стратегии за справяне:

* Повече доверие към битието, което се грижи за нас.
* Повече доверие в себе си и реакциите ми.
* Новите отношения с тялото ми са следствие от съзнателната грижа, от седене в тишина…с мен.
* Колкото повече директно преживявам (тоест без да мисля) тялото и душата си като част от света, толкова повече място за живеене се отваря.
* Вниманието е средата, в която разцъфваме и се случваме. Ако отново намерим вътрешния си източник на внимание, то се превръща в идеален проводник на нашето себеобичане.
* Разширявам кръговете на принадлежност. Светът и хората са подарък.
* Творчество.
* Дишане, разтягане, спорт и танци.
* Бавно и чисто хранене. Приготвям си сама храната и гледам да съм на 100 процента в това, което правя.
* Не бързам!
* Търся кратки икономични и приятни пътища за всичко, което върша.
* Центриране и грижа за енергийния  баланс, така че само излишъците да отдавам на другите и да се радвам на плодовете от труда ми.
* Създаване на нов смисъл – духовни търсения, себепознание, изследване и задълбочаване на започнати следи.
* Работа с дзен практики, дишане, прекарване в тишина и медитация сама или с други хора в места извън града.
* Пътувания.
* Живеене тук и сега.


ОСТАРЯВА СЕ ОТ:
Страхове.
Мислене.
Превеждане на света през лабиринтите на нашите защити.

ЕНЕРГИЯ СЕ ГУБИ МНОГО В:
Оценяване.
В "ОЩЕ".
В негативизъм.
В претенция.
В неприемане на това, което е.
В битки.
Това по-горе е също много питателна храна за егото ми.

СТРАХОВЕ:
Че съм безполезна.
Че не ме забелязват вече.
Че като не съм любовен обект и не съм във фертилна възраст, не съм.
Че ще ми се плисират устните като на майка ми.
Че всички ще ме напуснат.
Че нищо не остава, само самота и тишина.


Обобщение:


Още с раждането ние сме абсолютно завършени и съвършени. После в процеса на възпитание ни подстригват и ни навличат разни тесни дрехи. Със съзряването започваме да отмахваме всичко излишно.

Това, което сме на 44, се създава в целия ни живот преди това. Възрастта, годините 44 не са просто нещо, което пада върху нас днес в 3 следобед, нито е някаква заплаха, която ни дебне, докато сме на 33.

44 е просто цифра от пътя

Ако си със себе си на 33, няма причина да се изхвърлиш на 44. Проблемът е в това да се установи какво значи да си със себе си. Според мен това е да присъствам и да не се идентифицирам със ситуациите. Да съм. Под тази форма на живот, в това тяло, съществувам 46 години. Поглеждам се в огледалото и се разпознавам като себе си. Но аз не съм само това, което виждам. Аз съм самият живот, който няма възраст и форма. След като смъртта е част от живота, какво може да се отнеме на нещо, което е.

Благодарна съм на всички въпроси и отговори, които си задавам и намирам през тези години, защото те съпътстват себеосъзнаването ми. 

На 46 нямам толкова илюзии, но нямам и толкова скрупули и забрани. Точно по тази причина се чувствам по-свободна да правя каквото си искам и да се забавлявам. Сега имам достатъчно дистанция от буквалността на живота, за да го чета в много по-широк контекст. За да наблюдавам себе си, да си осигурявам тази дистанция, много ми помагат медитацията, създаването, любовта и видиотяването. Чувствам се облекчена от намаляването на непрекъснатия превод на живота от ума и защитите ми. Стремя се към директно изживяване на всичко, което се случва. Това наистина ме държи тук и сега, което е по-добрият начин на съществуване.

Моят подарък за тази възраст е да имам здраво тяло и цялото това познание за живота, което ми позволява да живея без тъги по миналото и страхове от бъдещето. По-малко се критикувам. Опитвам се да си прощавам. Търся мир със себе си. В пространствата, които се отварят в мен, идват толкова много нови хора, събития и места! Правя най-доброто, на което съм способна във всеки миг, пък да става каквото ще.

Живеем в култура на вечната младост и Happy end-a. Да се говори за остаряването, означава да се говори за края, за бавността, отпускането, разпадането - за смъртта, а това днес е неприемливо. Темата за старостта не продава и по тази причина днешната култура я изплюва. Така всеки е оставен сам на себе си да се справя с Нея .

Нямам ясно усещане за възрастта си. Никога не съм имала. Все съм си аз. Според кръщелното съм на 46. Бих могла да напиша едно казионно оптимистично текстче, нещо в смисъл, че това е също прекрасна възраст и както есента ни дарява с плодове, тежки от захар и ухания… но предпочитам да предложа един кратък fiction, който може да започне с онзи виц, в който питали Исак кога започва истинският живот, а той отвърнал: когато децата идат в колеж и кучето ти умре. Ама що Исак питат?

Но да видим сега с какво разполага жената на 44 от нашия fiction:

«Има добре поддържано тяло, с пухкаво коремче. За разлика отпреди много си го харесва. Обича да държи в ръце малките си стъпала и да им се възхищава. Понякога така се заплесва по ръцете си, хванали здраво волана, че ще се блъсне на някой светофар. Целият този възторг не идва да прикрие страха от това, че синът й заминава да учи в Лондон, а приятелят й все по-често има ангажименти в киното извън България. Те са си там, където са, и я връхлитат от време на време. Това е.

На 44, когато близките напускат по различни причини, може

да се съсредоточи върху себе си или върху това, което е останало

от нея. Защото докато се грижи за другите, това движи живота й. И когато те отминават, поглежда навътре и вижда, че е зейнала голяма празнина у дома и градината е буренясала, че ролята на майка я е покривала, откопчала я е един вид от задължението да се отнася към себе си. И към себе си.

И когато народът яхне по конете и препусне във всички посоки – един да учи, друг към известността, а трети към отвъдното, и оголи рязко фронта откъм старата приятелка, тогава плисва толкова много адреналин от тази огромна свобода – свободата от досегашните роли, че тя се засилва, засилва и излита: повече няма грижа кой, кога, какво е ял, къде е, какво прави, добре ли са, дала ли му е всички стратегии за справяне, дала ли е достатъчно, не сбърках ли и прочие въпроси. Излита в «непоносимата лекота на битието», намига на Кундера и

се хвърля боса и лакома, иска всичко отлагано накуп –

иска да язди, бори се с някакъв кон сред някакви меки хълмове, виси по локалите с часове както е по брич и ботуши, със сламата по тях и вече никой не й поръчва по телефона да купи кока-кола и шоколад на връщане! Среща се с познати отпреди 20 години, извадени от музея на мадам Тисо, опитва всички техники за добро здраве и хранене, влачи се по масажи, тръгва на курс по аюрведа готвене, рисува, танцува, пише, ще пропее. Не че не се цепи с корсикански хорове и си поплаква сладко от време на време, тялото така я чувства тъгата – сладко, докато колата й като майски бръмбар се носи из меките хълмове извън града. При конете. Да ги прегръща за нея е равносилно да прегръща десет любими същества – такава топлина и спокойствие извира от мощния им врат. Не се гнуси от миризмата, от кръвта, като си разбие устата в седлото, и от опасността да подчинява под себе си толкова силно и голямо животно. Сила и спокойствие после, на връщане. Е, такива неща, в режима на рязкото отпадане на разни функции, преди да се зададат други. Защото те се задават.

Страшното е от страха от празното

и от това какво ще се зададе, докато се зададе. Кой се страхува – пита и се смее учителят по йога - коя е майката, която се притеснява, кой се притеснява? Ха, ха, ха! Много смешно! Като е уплашена, лицето й в огледалото е старо и тъмно. Не се харесва и избягва да се гледа. Мисли се като грозна цял ден, освен ако не се погледне случайно и установи, че не било вярно.

Веднъж един мъж й каза: преди да се насладиш на свободата, трябва да изживееш ужаса на свободата. Тогава беше на 33 и прие тези думи с благодарност, тъй като й разрешаваха да се тресе от ужас пред свободата. Сега, 13 години по-късно, тя пак се тресе, но и се забавлява. И не смята вече това изказване за гениално.

Впрочем всичко започна малко по-рано - някъде около 40-те – с чувството, че времето няма да й стигне за това, което има и иска да направи. Паника, която се изразява в ранно ставане. Независимо кога си ляга, се събужда в 6.36. Тази нарастваща паника я изхвърля от всеки миг - недостатъчен за осъществяването на ВЕЛИКИТЕ Й ДЕЛА.

Някаква истерия, че времето е лимитирано. Влакът тръгва и трябва да бъде хванат.

Ранното събуждане обаче не означава реални занимания

в осъществяване на въпросните велики дела, а само напрежение и незнаене откъде те да бъдат подхванати и какви са всъщност. Като резултат продължава да се излежава, тялото й - копнеещо за сън, главата й - като летището в Ню Йорк: хиляди мисли отвсякъде кацат и излитат. Ако успее да се надигне в 9, вече е парцал от мислене и пада директно в хладилника, където размазва напрежението с плюскане. Защо да се става наистина?

Така стигаме до втората много характерна ситуация на този период: криза на смисъла. Защото оцеляването, отглеждането на децата, утвърждаването на името и статуса, построяването на къщите вече не стоят като задача. Много би искала г-н Смисълът на нейния живот да позвъни на вратата и да й се представи. Но никой не звъни. Има чувството, че все на другите им звънят. Лека завист дори започва да никне – колко интересен е животът на околните, докато един ден осъзнава, че не толкова техният живот е интересен, а просто нейният се е изпразнил от съдържание. Спешно се появява нужда от ново съдържание. Във всяко отношение: тялото й започва да не иска вече да се храни както преди. Измисля нови закуски – елда, ядки, плодове и салати. Сутрин!

Тялото (!) изплюва любимите дрехи

Вече му стоят някак странно. Тогава прави едно Fairwell party с гардероба си – облича два дни всичките си дрехи, запомня техните презрамки, деколтета и джувки и после внимателно ги поставя в хартиени пликове и ги надписва за приятелки. Гледа се гола в огледалото – нужни са други форми за тази форма. После купува шампанско и плодове, кани приятелките - все млади момичета с чудни фигури. Те се преобличат, фръцкат се с нейните пера и любовни рокли - завист и радост, защото одеждите й ще продължат да пораждат трепети.

До седмица се появяват другите форми и цветове. Форми…

END…»

Обобщение:

Още с раждането ние сме абсолютно завършени и съвършени. После в процеса на възпитание ни подстригват и ни навличат разни тесни дрехи. Със съзряването започваме да отмахваме всичко излишно.

Това, което сме на 44, се създава в целия ни живот преди това. Възрастта, годините 44 не са просто нещо, което пада върху нас днес в 3 следобед, нито е някаква заплаха, която ни дебне, докато сме на 33.

44 е просто цифра от пътя

Ако си със себе си на 33, няма причина да се изхвърлиш на 44. Проблемът е в това да се установи какво значи да си със себе си. Според мен това е да присъствам и да не се идентифицирам със ситуациите. Да съм. Под тази форма на живот, в това тяло, съществувам 46 години. Поглеждам се в огледалото и се разпознавам като себе си. Но аз не съм само това, което виждам. Аз съм самият живот, който няма възраст и форма. След като смъртта е част от живота, какво може да се отнеме на нещо, което е.

Благодарна съм на всички въпроси и отговори, които си задавам и намирам през тези години, защото те съпътстват себеосъзнаването ми.

На 46 нямам толкова илюзии, но нямам и толкова скрупули и забрани. Точно по тази причина се чувствам по-свободна да правя каквото си искам и да се забавлявам. Сега имам достатъчно дистанция от буквалността на живота, за да го чета в много по-широк контекст. За да наблюдавам себе си, да си осигурявам тази дистанция, много ми помагат медитацията, създаването, любовта и видиотяването. Чувствам се облекчена от намаляването на непрекъснатия превод на живота от ума и защитите ми. Стремя се към директно изживяване на всичко, което се случва. Това наистина ме държи тук и сега, което е по-добрият начин на съществуване.

Моят подарък за тази възраст е да имам здраво тяло и цялото това познание за живота, което ми позволява да живея без тъги по миналото и страхове от бъдещето. По-малко се критикувам. Опитвам се да си прощавам. Търся мир със себе си. В пространствата, които се отварят в мен, идват толкова много нови хора, събития и места! Правя най-доброто, на което съм способна във всеки миг, пък да става каквото ще.

В КАРЕТА

Предимствата:

* Много по-уверено върша всичко.

* По-лесно пиша, предприемам пътувания, впускам се в нови проекти,

завързвам нови контакти.

* По-гъвкава съм отвсякога.

* По-задълбочена.

* По-лесно решавам какво да си купя.

* По-независима съм емоционално.

* Защитавам си границите по-дипломатично и по-успешно отпреди.

* Създавам по-зрял тип интимни отношения – на споделяне и обмен, а не на висене на другия.

* Завършвам нещата, които започвам.

* По-търпелива и издръжлива съм в продължителни проекти.

* По-дисциплинирана и постоянна.

* Мога да разчитам повече на себе си.

* Повече се уважавам.

* Повече се обичам.

* По-често си благодаря.

* По-отговорна съм.

* По-готова съм за игри и забавления.

Стратегии за справяне:

* Повече доверие към битието, което се грижи за нас.

* Повече доверие в себе си и реакциите ми.

* Новите отношения с тялото ми са следствие от съзнателната грижа, от седене в тишина…с мен.

* Колкото повече директно преживявам (тоест без да мисля) тялото и душата си като част от света, толкова повече място за живеене се отваря.

* Вниманието е средата, в която разцъфваме и се случваме. Ако отново намерим вътрешния си източник на внимание, то се превръща в идеален проводник на нашето себеобичане.

* Разширявам кръговете на принадлежност. Светът и хората са подарък.

* Творчество.

* Дишане, разтягане, спорт и танци.

* Бавно и чисто хранене. Приготвям си сама храната и гледам да съм на 100 процента в това, което правя.

* Не бързам!

* Търся кратки икономични и приятни пътища за всичко, което върша.

* Центриране и грижа за енергийния баланс, така че само излишъците да отдавам на другите и да се радвам на плодовете от труда ми.

* Създаване на нов смисъл – духовни търсения, себепознание, изследване и задълбочаване на започнати следи.

* Работа с дзен практики, дишане, прекарване в тишина и медитация сама или с други хора в места извън града.

* Пътувания.

* Живеене тук и сега.

ОСТАРЯВА СЕ ОТ:

Страхове.

Мислене.

Превеждане на света през лабиринтите на нашите защити.

ЕНЕРГИЯ СЕ ГУБИ МНОГО В:

Оценяване.

В «ОЩЕ».

В негативизъм.

В претенция.

В неприемане на това, което е.

В битки.

Това по-горе е също много питателна храна за егото ми.

СТРАХОВЕ:

Че съм безполезна.

Че не ме забелязват вече.

Че като не съм любовен обект и не съм във фертилна възраст, не съм.

Че ще ми се плисират устните като на майка ми.

Че всички ще ме напуснат.

Че нищо не остава, само самота и тишина.

Ключови думи:
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Още по темата
Къде ще ходите на море тази година?