Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На този ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19). Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и "Спасовден", дума, която етимологически произлиза от "спасение". Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. През нощта срещу Спасовден болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Тропар на Възнесение

Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното,

възнесе се в слава, Христе Боже наш,

без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,

викаш на тези, които Те обичат:

Аз съм с вас и никой не може да е против вас.

Наистина неописуема е радостта на днешния празник, защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. Затова заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае; защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3).

Спасовден е професионален празник на хлебари, цветари шофьори, строители и хотелиери. Православните християни отбелязват днес двоен празник - Възнесение Господне (Спасовден) и ден на светите равноапостоли Константин и Елена. Император Константин през 313 г., макар и некръстен, обявява свободата на християнската вяра. Това е бил един от първите му укази, а документът всъщност проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог.

Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение към Бог. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен в Йерусалим. Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Народните чествания на празника в България са нееднозначни. Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Църквата не признава този обичай, макар че танцуващите държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си.