25-и юли 2007 година е.
В самолета съм, на път да посрещна едно от най-големите предизвикателства в живота cи. През целия полет София-Ню Йорк стомахът ми е свит. Тогава бях едва на 21 години.

Още от малка мечтаех да уча в Ню Йорк. Не знам точно от къде и как се появи тази мечта, но ето че днес тя вече е действителност. Когато е млад, човек лесно взема решения, последствията от които са висок адреналин и силно опиянение от неочакваното. Мечтаех да се разхождам в Манхатън, да се возя в типичното американско такси, да вървя по Пето авеню и да пия кафе на Тайм Скуер. Доскоро за мен този град беше декор от филм.

Днес това е Голямата ябълка, от която искам да отхапя голямо парче

Чудя се дали нюйоркчани знаят какво изпитват чужденците, когато видят за пръв път града им. Може би е клише, но като Ню Йорк няма втори град!

За повечето млади хора комбинацията от живот и обучение в Голямата ябълка е добра инвестиция, която един ден се връща щедро. Освен добро образование и шанс за реализация, самият начин на живот може да събуди и усъвършенства неподозирани в теб качества. Но нека ви разкажа малко повече за това какво е да си студент в Ню Йорк.

Спомням си, че първият ми ден започна с впечатляваща обиколка на кампуса на Stony Brook University. Не вярвах на очите си - имаше всичко, от което човек може да има нужда и даже малко отгоре - конна база, тенис кортове, кино, игрища за всякакъв вид спорт, суши ресторанти, басейни, фитнес центрове, паркове, библиотеки с компютри...

Имахме си дори наш частен плаж - точно на брега на океана!

През следващите дни се срещнах с моите професори (уча Журналистика) - невероятни професионалисти. Всеки един от тях имаше зад гърба си завиден стаж от Ню Йорк Таймс, Си Би Ес, ООН и др.

Професорът

Един от моите любимци беше професор Смит. По време на лекциите си за свой асистент винаги водеше кучето си. Фактът, че е бил съквартирант на Барак Обама, когато са били студенти, го правеше още по-специален за мен.

Всички професори, с които имах шанса да се запозная и да изградя невероятна и близка връзка, ми дадоха много. Те са хората, които ме научиха на професионализъм, но и в чисто човешки план бяха до мен, когато имах някакъв проблем.

Попаднах в един малък приказен град, пълен с хора като мен - с малък житейски опит, но с големи мечти и с хора с необятен житейски опит и сбъднати мечти.

Колеги и приятели

Имах колеги от цял свят. Чрез тях се запознах с различни традиции и култури, за които дори не бях чувала.

Колегите бързо се превърнах в приятели. Двете ми най-добри приятелки бяха Феня и Ану - едната от Гърция, другата от Индия, убийствено интересна комбинация.

Гаджето
Да си хвана гадже от Южна Америка никога не ми е хрумвало. На родителите ми още по-малко. Но това, което изживях с един бразилец, трудно може да се опише с думи. Емоции, романтика и много хубави моменти, точно като в сапунен латино сериал.

Когато се преместих да уча в Ню Йорк, дори не подозирах какво ми предстои и с какво се захващам. Но сега разбирам всичко и го оценявам. Живея в 20-милионен град, където всеки ден нещо се случва, общувам с хора от цял свят, постигам цели, за които някои дори не са мечтали, и най-важното – изграждам себе си като силен и самостоятелен човек.

Вярвам, че няма невъзможни неща! Все пак Америка е страната на неограничените възможности.