.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Да би мирно седяло, не би косъм видяло

сп. "Жената днес" | преди 7 години
Да би мирно седяло, не би косъм видяло
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Какво означава да си дъщерята на Кинг Конг - Ава Гаел по темата "КосЪмология" в сп. "Жената днес".
Аз съм дъщерята на Кинг Конг. Което значи, че имам специално отношение и трайна любов към косъма човешки във всичките му проявления. Няма как да е иначе, тъй като още в най-ранната ми кърмаческа възраст баща ми ме е дундуркал на косматите си ръце. После пък обичах да се катеря по рунтавия му гръб и да му намествам кокалите. Помня също, че като ме учеше да плувам, стисках здраво четината на гърдите му, сакън да не се затрие семката, ако потъна. Пък и по-удобно за хващане си беше де, отколкото за носа...

Абсолютен Кинг Конг. Едра осанка. Космати ръце. Вакъл гръб. Рошав корем... Косъм до косъма, мила моя майно льо, юнак до юнака. Като казах „майно льо“, ще отворя скоба, че майка ми е пълна негова противоположност – ни косъм, ни гявол, женствена до безобразие и с право й завиждате. Гледах нея, гледах него, когато ходехме на плаж, гледах също и останалите хора и си занимавах главата с важни въпроси.

Като този защо мъжете са по-окосмени от жените. Абсолютно логично ми изглеждаше, че
колкото повече една маймуна се изправяла и се превръщала в човек, толкова повече косморляк загубвала. Даже го споделих с майка си и така й дадох да си ползва при нужда, ако баща ми нещо я ядоса, безпощадното оръжие „Виждаш ли, а, виждаш ли, и на детето му е ясно,

че жените сме пó човеци от вас, мъжете“

После обаче задълбах надълбоко в темата и реших, че тъкмо грижата за прехраната окосмява мъжете така добре. Ето на, още от памтивека юркали, завалиите, на чист въздух, белким опукат някой и друг заблуден дивеч, та да не гладува домочадието. Но понеже на пазара още нямало ямурлуци, се топлели със саморасъл китеник. Хем да ги загрява, хем да им попива потта, хем да пръскат чар, ако се наложи. През това време какво правели жените? Кротували си вкъщи или най-много да подтичат небрежно между децата и огъня, така че да си посгреят кокалите и без необходимостта от космати реотани.

Дали да не прибавя пътьом и една дума за добрите сланинки, колкото да посоля картината? Тоест колкото и мършаво и кахърно да е едно женско дупе, видно е, че е подплатено с повечко изолационен материал в сравнение с мъжко такова. Така че защо му е да прекалява с жегата, като маймунясва, щом може да си стои голо, нахално и младо. Това гени, това тестостерони, какво ли още няма да измислят мъжете, за да омаловажат иначе безспорния факт, че не само са по-близко до маймуните, но са готови на маймуни да се обърнат, само и само да впечатлят някоя блондинка, брюнетка или какъвто и да било там женствен материал.

За пръв път ми светна, че не всички жени са бели, гладки и меки като майка ми, когато братовчед ми доведе някакво гадже у нас на гости. Нещата се развиха така. Седи девойката кротка, прави поведение пред родата, сакън да не изпусне някоя дума накриво. Всички насилват смеха си от куртоазия, само моя милост, хлапето, щъка насам-натам и си търси публика. Сега ми е паднало да си покажа номерата, хващам първия гребен и започвам да мъча буйната четина на девойката. И изведнъж – мустак! Дръж веднага, това е събитие!

„Како, защо имаш мустак?“ – питам,

колкото да замръзнат и Кинг Конг, и бялата му жена от деликатността ми. А каката се смее, радва ми се, щипка ме по бузките и само очите й ме стрелкат. Тя самата, ако не правеше поведение, направо щеше да ми пожелае да ми се връща.

И вярно, не ме подмина. Като настана епохата на дамските превръзки, чуденето кой да ми е гадже и в коя гимназия да кандидатствам, все по-често взех да се главоболя с мисли как да си разкарам космите от подмишниците и на краката. Първите косми. Всички го правеха. Приятелките, момичетата от танцовия състав, тези от кръжока по фотография, съседките, брадовчедка ми. Опитвах какво ли не. То бръсначи, то депилатоари, то пинсети, крем депилатоар, кола-маска, абе, знаете как е. Ама дано не знаете какво е да ви се изчанчи кожата. Резултатът обикновено крещеше „Да би мирно седяло, не би пъпки видяло“, да ме прощава народът, че му рефрешвам мисълта.

То изприщвания ли не търпях,

то чудесии ли, то пустите косморляци като напънеха да излизат, па като се разгневяха, па като се зачервяха родните им места, па като се надиплеха там едни ми ти пъпки, виждали сте петниста хиена, нали... Е, същото беше. С пантенол ли не мазах, мазни кремове ли не ползвах, то лед ли не налагах, че и бебешката пудра по едно време разхищавах, само и само да ми се успокои кожата, че и самочувствието. Щото не знам при вас как е, ама май е по-добре с косми да ходи човек у народ, отколкото с пъпки и зачервявания, понеже пъпките сърбят и даже скрити под панталон, пак дразнят.

Както и да е. Мъжете свикват да се бръснат, та аз ли на някакви косми ще им се дам. През годините естествено се уверих, че откъм растителност има къде-къде по-силни ракии от мене. Дали защото съм русолява, дали защото все пак не съм дъщеря само на Кинг Конг, но имам и финия косъм на майка ми, ама си се харесвам. Барабар с русия мустак. Само си го заглаждам и си го глезя, оставяйки го да лъщи на слънцето. Веждите пък съвсем не съм ги пипала. Виждала съм девойки с лазерно епилирани вежди, пък после наново рисувани с молив или тауирани на места, дето хич не им е мястото. Неестествена форма, някъде посредата на челото – грозно като битак. Съжалявам, но аз не съм варварка, ценя си красотата, а и съм убедена, че природата си знае работата. За последните 25 години съм срещала къде-къде по-космати страшилища от мен, предимно тъмнокоси, темпераментни и авторитарни. Някак си им отива навсякъде по тялото да са обзаведени с гъсталак. Косми между циците, косми по корема, косми на кръста. Жени, та дрънкат – истински коктейл от

Фрида Кало, Салма Хайек и жетварките на Майстора

За никого не е тайна къде са причините за повишеното окосмяване у нежния пол. Хормонален дибаланс, генетична обремененост, наличие на повечко тестостерон – ето ги главните виновници. На тях може да им връчим сметката и за храсталака, и за нередовния мензис, наднорменото тегло, дебелия глас, тънката коса, повишената захар, високото кръвно, някои кожни проблеми... Да не говорим, че ние, жените, като се посбабичосаме малко, си е напълно в реда на нещата не само да станем сприхави, но и да залесим кожа. Колко му е да се появят косми по брадата, по корема, по гърдите... Ако на човек това му се вижда малко, може да се гръмне за разнообразие.

Иначе от косми едва ли се умира, но от неудобствата, които създават, може да полудее всеки. От митологизирането им тоже, ако примерно се поразрови из българските портали, блогове, форуми и се зачете в избълваното по темата. Отдавна подозирам, че голяма част от българите живеят в нета, там си създават проблемите и там си ги решават, съветват се, обичат се, воюват, дразнят се, празнят се, крадат от работно време, пилеят от свободно, изобщо, подвизават си се в паралелния свят и губят представа кое им е важно. Но пък избистрят до идеално теми от рода на „Каква точно е интимната ти прическа“, „Кое е по-приемливо – дълги цици или дълги мустаци?“, „Как точно се борите с космите на ануса“, „Щавите, пърлите или брулите венериния си хълм?“, „Не на женския мустак!“, „Бръсната или рунтава е катеричката ви“, „Как влияят космите на гърба върху любовта от пръв поглед“, „Лапате ли си космите от носа, или ви пречи мустакът?“, „За какво си давате парите – за книги или за епилация“. Е, в последната тема тези, които пишат, че предпочитат книжарница пред козметик, да се готвят за

разпятие, заплюване и линч накуп


Да оставим, че във виртуалния свят пустите косморляци са тема на темите и любимо занимание на обществото, но защо трябва при всяко мое прибиране в България и тет-а-тет да ме дебне угрозата на дългия косъм. То не са разговори коя за каква магия с топка косми била чула, то не са обсъждания как най-ефикасно се маха женски мустак, то не са упреци защо продължавам да отглеждам влакна по ръцете си... Да не говорим пък за фиксирането върху модите и прическите на интимната зона. На коя гаджето й я харесвал само на линия, на коя на триъгълник, коя се била ощавила изцяло с лазер и добре, че не е актриса, та да си слага перука на венериния хълм, като снима филм за естествената красота ... Водят се едни ми ти люти вербални битки за и против цялостното махане на космите от междукрачието. Мъжете се включват и те с мнение. Едни опъват „за“ буклите на онова място, понеже искали да целуват жени, а не деца. Други пък си държат на своето „не“ на косъма по женския полов орган, понеже така било напоследък и в порното, и в мъжките списания, и изобщо къдрици да вади човек от междузъбието си не било мега куул. Отвсякъде към това и баритонови атаки в ухото – „Искам да съм Бекъм!“, „Не искам да съм Буги Барабата!“. Мислех, че поне мъжете ни

не са чак толкова изперкали на тема косми...

Положението, изглежда, вече е неспасяемо. Но пък козметиците се радват, а също и производителите на бръсначки, гелове за обезкосмяване, студени и топли кола-маски, кремове за успокояване на кожата и прочее калабалък около спасяването от косми. Центровете за лазерна епилация процъфтяват. Сайтовете, които предлагат щавене еди-къде си на половин цена, и те на далавера. Медиите информират коя известна трътка къде, как, защо и доколко се е преборила с горите тилилейски, без това да вреди на страстната й натура. Изобщо не бих се учудила скоро и всяко министерство да отвори съответен космат ресор, понеже косъмът в България се оказва почти толкова важен, колкото слънцето и въздухът за всяко живо същество. Колко му е да бъде променена даже и конституцията.

Та така, седя си с днешна дата аз, дъщерята на Кинг Конг, наблюдавам какво става наоколо и не спирам да се занимавам с космати въпроси. Питам се защо жените у нас до такава степен истерясват покрай това пусто обезкосмяване. Комплексирани ли са, не се ли харесват такива, каквито са, жертви на рекламата ли се явяват или просто са естети и го правят от любов към чистата голота. Дали пък не им се напуска детството, реално и вълшебно, когато изобщо не им е стоял на дневен ред въпросът какви са тези ужасни косморляци. Не знам. Но съм склонна да допусна, че българката все иска да прилича на някого, да робува на имидж, мода и клишета.
Иска й се да е безмустачна като скандинавка.

Да е с ошмулен венерин хълм като холивудска порнокаскадьорка. Да е с голи крака като баба си. Да цепи косъма на две, белким свърже двата края - като съседката. Да й се размине на косъм, ако мъжът й се прибере по-рано от обещаното и я спипа с колега. И през цялото време животът и здравето й да висят на косъм, понеже около нея е пълно с хора с обърквация в приоритетите. А всъщност може просто да бъде обичана, защото и тя се обича. Такава, каквато е.
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Пускате ли снимки на децата си в социалните мрежи?