Жената е вдъхновила още пещерния човек да рисува с въглен по стените на пещерите. Представете си що за сила е могла да откъсне пещерняка, облечен в кожи, от ежедневния кървав лов и тичане из горите, и го е накарала да хване въглена, за да оставя линии по камъка. От тези времена са останали множество рисунки по стените на пещерите, които ни дават информация за бита на хората. Разбира се, щрихите не могат да имат претенциите за художествена стойност, но тук така или иначе не търсим това. Достатъчно ни е да отбележим факта, че освен търчащи човечета с копия и лъкове в ръка и чудовища, които би следвало да са едър рогат добитък, мъжът е хващал въглена, за да нарисува жената, която пази огъня в неговото пещерно огнище.

Минава телепортът – хващайте го бързо, защото се пренасяме в Китай, през 8 век.

„Жени правят сурова коприна” - оригиналът е на Zhang Xuan, художник, който твори по времето на династията Танг. Това е неговото най-известно произведение, което оцелява във времето заради копие, което му прави друг художник - Emperor Huizong, през 12 век. Работещата жени ли е светлината, в която китайският художник „облива” героините на своята картина? Всъщност не точно! Защото правенето на коприна не е просто работа, а изкуство, начин на живот. По това време копринените пашкули са разменна монета за всичко. В 230 от 5000 думи в езика мандарин имат като ключов символ думата коприна.



Моля, пътниците за машината на времето да се качват. Отпътуваме за 1600 година.

Рубенс се вдъхновявал от жените тип гъсенички и ги претворява с пластове масло върху платната си. От картините му кротко ни гледат полегнали девойчета, с подчертан чар от надиплени телеса. И ако днес по-скоро бихме си казали „Тя има нужда от диета”, то около 1600 година тези жени са били еталон за красота. Розвите бузки, преливащият бюст и ханшът, които намекват за супер женственост, са черти, търсени и харесвани от мъжете по това време. Не случайно и до днес жените с килограми над нормата се описват като рубенсов тип.

"Трите грации", около 1635 година


Следващата ни спирка е 1665 г. и творчеството на холандския художник Йоханес Вермеер ван Делфт

Какви жени са вдъхновявали мъжете по това време може да ни „разкаже” картината, наречена „Момичето с перлената обеца”. Заобленото лице, пухкавите устни и невинността в погледа впечатляват художника и той предпочита да нарисува едно обикновено и бедно момче, отколкото градската кокетка с напомадено лице. 


Мона Лиза - абсолютната класика от 16 век. Тайнствена – такава е жената за Леонардо да Винчи. Джокондата не е само шедьовър в изобразителното изкуство. Тя дава нов смисъл на италианската дума giocondo, която по принцип означава весел, жизнерадостен.



С пълна свобода към 18 век

Една истински свободна жена води народа напред. Красотата не е в хармоничното тяло и симетрично лице, а в силата на погледа, целеустремеността и волята. В картина на Йожен Дьолакроа жена олицетворява Юлската революция, и по-точно събитията от 28 юли 1830, случили се в центъра на Париж. В едната си ръка тя държи знамето на френската революция, а в другата - мускет. Нежността е заместена от войнствен дух, червилото по устните от кръв.

А как жената вижда сама себе си? Фрида Кало е художничката рисувала най-често своя образ. Горда, с високо вдигната глава, гъсти, сключени вежди, поглед, който приканва и едновременно плаши, мистична, реална, с отворени рани по тялото, заобиколена от ярки цветя... "Рисувам собствената си реалност" - често споделя тя.


Да се обходят всички парченца изкуство е невъзможно. По-важното е, че изкуството те кара те да се чувстваш по-добър човек. И, очевидно - по-красива жена!