Втората книга от трилогията "Muchachas" на Катрин Панкол излиза у нас

– Happy Monday! – провиква се Хедър, мятайки чантата си на един стол.
– Happy Monday! – отвръщат без особен ентусиазъм трите момичета, седнали на бутилка шардоне във "Вианд кафе" на Медисън Авеню.

Джесика, Астрид и Роузи вдигат очи към Хедър, която придърпва нагоре с две ръце чорапогащника си, преди да седне. Понеделник е и по стар обичай в този ден приятелките се събират към деветнайсет часа. Инициаторът на тези сбирки е Хедър, понеже според нея светът е джунгла и съединението прави силата, затова да се обединим, за да се опълчим на джунглата hasta siempre, Comandante!

Хедър е ирландка. Решила е да замине за Чили, затова се упражнява да произнася звънко "р" и да си върти задника. Последното за жалост хич не й се удава, прекалено е скована и е твърде масивна за подобен род сластни движения. Завежда рекламния отдел на портала AOL, плащат й на процент и всеки месец си слага в джоба премиални от порядъка на шестцифрени числа.

– Като ви гледам, девойки, нещата май не вървят? – изтърсва тя, разбухвайки с ръце рядката си руса коса. – Приличате ми на вдовици след погребение.
– Да си вдовица, предполага да си имала мъж – вкиснато уточнява Роузи. – От две години съм на сухо! Както е тръгнало, скоро ще пусна отново девствеността си в еBay. Роузи е най-възрастната от компанията. Тя е на трийсет и четири, изгубила е всякаква надежда да направи кариера. Работи за Gap и постоянно трепери да не й покажат вратата. Зад гърба си има два брака, два развода и две дъщерички, които я побъркват. Не може да казва "не". Това ми е проб¬лемът, всеки прави с мен каквото поиска. На красивото й, но малко безлично лице на блондинка се изписва тъжна физиономия. Примирила се е с проваления си живот и в момента преглежда обявите за лифтинг на кредит.

– Легнах си в три сутринта  – прозява се Джесика.
– Аз си лягам толкова късно и ставам толкова рано, че се разминавам със себе си по стълбите! – прихва весело Хедър. – Имам да свърша куп неща преди пътуването! Видя ли се с Давид вчера?
– Отидохме в "Гансеворт" – казва Джесика. – Беше се развихрил, не се издържаше… Давид и Джесика. Двамата са заедно от студентските години от Принстън. Елегантни, очарователни, лекомислени. На двайсет и осем години Давид е алкохолик и, кажи-речи, импотентен. Джесика пуши канабис, опитва се да забрави, че връзката й се разпада.
– Кока или уиски с кола? – пита Астрид.

Астрид е грациозна и чувствена, истинско копие на Брижит Бардо, само че в тъмнокос вариант. Газела, избягала от харема на някой султан. Дългокрака, тънкокръста, меки, сочни устни. Дългата й коса, която изправя с маша всяка сутрин, е вдигната на хлабав кок. Бретонът й стига до очите, пристегнат е с широка черна лента и две трапчинки на бузите й придават постоянно усмихнато изражение. Под външността си на плаха кошута крие железен характер и гради кариера без грам угризения. Единствената й слабост: влюбва се в лоши момчета. От думата "добричък" я избива на прозевки.

– С добричките момчета ми липсва тръпката, с тях нищо не се получава… сещате се какво имам предвид...
– Искам да дам под наем апартамента си за шест месеца, да познавате някой, който би се заинтересувал от подобно предложение? – обръща се към всички Хедър.
 – Наистина ли си решила да заминеш за Чили? – пита Джесика.
За нея е немислимо да се живее другаде освен в Ню Йорк.
– Там е нещо като Аляска от времето на златната треска. Забучваш в земята един винт и от него пораства цял завод! Например, мога да продавам наденички, маркучи за поливане, осветителни тела, тениски, порцелан. Всичко, каквото се сетиш. Станах на трийсет и две. Давам си половин година да успея. Днес сме 26 март и ако до 26 септември не съм направила първата си голяма пачка, се връщам в изходна позиция.
– Ще напуснеш бачкането си? Това се казва човек със самочувствие! – възкликва Роузи.
– Като седиш със скръстени ръце, няма да постигнеш нищо! Затова… – продължава Хедър, връщайки се на обявата си: спалня, дневна, портиер, закрит басейн, гимнастически салон, писта за джогинг на покрива, спирка на метрото пред входа на сградата, на две пресечки от Уолстрийт, четири хиляди и четиристотин долара на месец.
– Страшно изгодно! – ръмжи сърдито Роузи, която си брои стотинките.
– Мога да смъкна до четири хиляди, ако е за ваш приятел…
– Смени темата или ще ти издера очите – заплашва Роузи.
– Окей, окей! – припряно отстъпва Хедър. – Ортанс няма ли да се появи?
– Нали я познаваш, обича да кара да я чакат. Държи да произведе неотразимо впечатление.
– Ама каква класа има това момиче! – въздъхва Хедър, изправяйки внезапно рамене.

"Абсурд е да облечеш прилично момиче с гръб като коруба на костенурка" – отсече един ден Ортанс, визирайки я недвусмислено.

– Да, тя няма грешка – потвърждава Роузи, – кожата, очите, косата, зъбите, умът… всичко й е прекрасно. Дали всички французойки са като нея, как мислиш?
– Ами гаджето й? И то е супер! – въздъхва отново Джесика.
– Споко, приятелко – успокоява я Хедър. – Сексът не е всичко в живота! Впрочем според мен му придават прекалено голямо значение. Искате ли моето мнение?
– Не – изръмжават в хор трите момичета.

Мнението на Хедър винаги е добре дошло, когато става дума за стратегии, баланси, интервюта за работа, но не и когато става дума за мъже. В това отношение тя е кръгла нула. Направо е жалка. В края на една blind date платила сметката. Последния път придружила мъжа с такси до дома му, защото му прилошало и избълвал на коленете й всичките погълнати блъди мерита. 

Muchachas - книга 2 илиза у нас на 4 март
Colibri, цена: 18 лева