Двама влюбени вече около 100 години са заедно, един до друг, рамо до рамо. Пенчо Славейков (роден на днешната дата, преди 146 години) и Мара Белчева и досега са неразделни върху банкнотата от 50 лв. – той с портрет на лицевата й страната, тя – с изрисувана фигура от другата.

Познават се още от деца. Но сближаването им започва след убийството на съпруга на Мара Белчева – Христо Белчев. Покрусена от смъртта му, 23-годишната жена се затваря в дома си и боядисва всичко в черно – включително чаршафите. Светската суета не я вълнува, въпреки че до този момент двойката Мара и Христо са били посрещани навсякъде с усмивка, а старите хора ги благославяли, вдъхновени от красотата им.



Мара Белчева става придворна дама на княгиня Климентина в двореца. Говори се, че самият княз Фердинанд е бил покорен от красотата й. Отегчена от вниманието и все още неотърсила се от мъката обаче, след известно време Мара напуска двореца и отново се затваря в дома си. Единственото, което оставя след себе си в двореца на монарха, е отливка на ръката си, поставена на видно място. Гордостта на княза обаче е наранена и той намалява наполовина пенсията от 700 лв. на придворната дама.

И сенките им тихо ще се слеят…

През май 1903 години в дома на младата вдовица, без покана, пристигат неин близък роднина и Славейков. По забуленото й с черно було лице трудно може да се разчете някаква емоция, но, оказва се, Славейков успява да предизвика тръпка у Мара. Срещите им зачестяват. Тя често разговаря с него, дълго, по различни теми.

- Вие сте станал поет! – пита го Мара.
- Поетите не са кондураджии. Те не стават, а се раждат поети - отговаря рязко Пенчо.


Поезията изиграва важна роля в живота и любовта на двамата. Славейков не иска жена домакиня, която готви и пере по цял ден в дома си. Напротив – той насърчава Мира да пише стихове, а това, оказва се, е лесно за нея. Римите идват сами в съзнанието й и тя се превръща бързо от преводачка в поетеса. А в света на словото любовта им се разгръща с още по-голям плам.

Не ви ли се иска да получите такова писмо – не имейл, не коментар във Фейсбук, а истинско писмо, написано на хартия, с печат и марка от пощата?!



Мара отговаря на писмата на Славейков със същата жар, продължавайки любовната соната.

„Денът, който нищо не ми донесъл от теб, напразно се е отронил...”
/из Писмо от Мара Белчева до Славейков, март 5/1905 г./

И Славейков продължава... за да не спре любовта им вече 109 години.