.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

"Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон - роман за едно престъпление (откъс)

LadyZone.bg | преди 9 седмици
колаж - роман
Бяхме най-обикновено семейство, а после всичко се промени...

Романът "Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон бързо се превръща в световен бестселър. Оглавява класациите, а читателите и критиката са единодушни, че майсторството на Едвардсон е впечатляващо. Правата за издаване на книгата са продадени в повече от 30 държави.

Историята

Деветнайсетгодишната Стела е обвинена в убийството на мъж със съмнителен бизнес. Родителите й – изключително уважавани в града, са изправени пред тежка морална дилема – вярват ли в невинността на дъщеря си... И докъде ще стигнат, за да я защитят.

Вярата на бащата
Адам е стълб на общността, отдаден баща и предан съпруг. Когато бъдещето на дъщеря му е поставено под въпрос, той осъзнава, че е готов на всичко, за да я защити. С всяка граница, която пресича, той разкрива свои неочаквани тъмни страни.

Лоялността на дъщерята
Стела е обикновено момиче, което мечтае за независимост и вижда семейството си в една съвсем различна светлина. А престоят в килията изкарва наяве мисли, с които се е борила цял живот.

Етиката на майката
Улрика е адвокат по наказателни дела. Амбицията ѝ да спаси дъщеря си е отчаяна, а залогът е невероятно висок.
Докато историята на престъплението се разгръща, едно привидно нормално семейство се разпада...
Едвардсон представя трите гледни точки, като изгражда многопластова картина както на динамиката в семейството, така и на нагласата на обществото. Той умело тъче мрежа, в която всички са заплетени и нищо не е такова, каквото изглежда.

-- Откъс --

© Анелия Петрунова – превод

© Мира Минкова – художествено оформление на корицата

© Издателство ЕРА, София, 2019

 

Матиас Едвардсон

                                                      БАЩАТА

Бяхме най-обикновено семейство, а после всичко се промени.

Животът се гради дълго, но е достатъчен миг, за да се срине. Трябват много години, десетилетия, може би дори цял един живот, за да станеш този, който всъщност си. Пътищата почти винаги са криви, мисля, че в това има определен смисъл – че животът е изграден около идеята за trial and error[1]. Оформяме се и се раждаме чрез изпитанията, през които минаваме.

Но ми е много трудно да разбера какъв е смисълът на онова, което сполетя семейството ни тази есен. Знам, че не може да разбираш всичко, че има един по-висш замисъл, но все още не откривам смисъл в събитията от последните седмици. Не мога да го обясня нито на себе си, нито на друг.

Може би с повечето хора е така, но съм си внушил, че като свещеник по-често от другите съм призван да отговарям за възгледите си. Обикновено хората с лека ръка поставят под въпрос моето разбиране за живота. Чудят се дали наистина вярвам в Адам и Ева и в непорочното зачатие, или че Исус е ходил по водата и е съживявал мъртвите.

В началото на живота си като християнин нерядко заемах отбранителна позиция и поставях под съмнение светогледа на питащия. Случваше се да изляза с аргумента, че науката е просто религия като всички останали. И наистина у мен се пробудиха много съмнения, на моменти убедеността ми се разклащаше. Но сега съм сигурен във вярата си. Приел съм Божията благословия и нямам нищо против това светлината от лицето Му да ме озарява. Бог е любов. Бог е копнеж и надежда. Бог е моето убежище и утеха.

Често казвам, че съм вярващ, а не знаещ. Когато се мислиш за знаещ, трябва да си нащрек. Животът за мен предполага да не спираш да учиш.

Подобно на повечето хора, и аз се имам за добър човек. Звучи самонадеяно, разбира се, да не кажа самодоволно или високомерно. Но не това имам предвид. Аз съм човек, пълен с недостатъци, човек с безброй пропуски и грешки. Съзнавам го по-добре от всеки друг и пръв го признавам. Но искам да кажа, че винаги съм действал добронамерено, воден от любов и загриженост, винаги съм искал да постъпвам правилно.

 

Седмицата след рождения ден на Стела не се различаваше кой знае колко от всички останали. В събота двамата с Улрика отидохме с велосипеди на гости на наши добри приятели в Гунесбу. Използвах възможността да задам дискретен въпрос за случилото се през нощта, но Улрика ме увери, че Стела е добре, имала проблеми с някакво момче – нещо, което се случва често с тийнейджърите. Нямало нужда да се безпокоя.

В неделята разговарях по телефона с родителите си. Когато заговорихме за Стела, казах, че тя рядко си е у дома напоследък, при което мама ми напомни какъв съм бил аз като тийн­ейджър. Толкова е лесно да забравиш.

В понеделник имах погребение преди обяд и кръщене след обяд. Работата ми е необикновена, смъртта и животът се здрависват още в преддверието. Вечерта Улрика отиде на йога, а Стела се заключи в стаята си.

В сряда бракосъчетах в красива церемония двама възрастни членове на паството, които се запознали покрай скръбта по предишните си другари в живота. Събитието ме разтърси до дъното на душата ми.

В четвъртъка си изкълчих леко крака на мача по флорбол. Въпреки всичко успях да завърша мача. Старият ми приятел от хандбала Андерш, който сега е пожарникар и има четирима синове, ме настъпи, без да иска, в близък двубой.

Когато отивах на работа с колелото в петък сутринта, бях изморен. След обяд погребах един мъж, беше си отишъл едва на четиридесет и две. От рак, естествено. Така и не мога да свикна, че по-млади от мен може да умрат. Дъщеря му беше написала прощално стихотворение, но от плач не успя да го изпълни. Нямаше как да не си помисля за Стела.

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?