Септември... Краят на лятото. Начало на живописните багри и прохладните утрини. На шумолящи листа и отлитащи птици. Време за сбогуване и срещи, за старомодна романтика и носталгична поезия. Време за дълги целувки под есенен дъжд. Време за края или началото на една голяма любов.
Септември... Полъх на есен, потопена в стих и любовна песен. Последната топла милувка на слънцето. Очарователна искра на нещо, което си отива...,за да се завърне отново.
Есен... носталгична и нежна! "Есента е най-тежкият сезон. Листата падат ли падат така, сякаш се влюбват в земята", и всички са влюбени – в огнени багри, в натежала небесна обвивка, в дълги сребърни вечери, в упойващо хладен есенен дъжд.
Италия. Септември. Време за спомени и за създаване на спомени. Време за обичане, стихове и музика.
И понеже италианците са прословути с лудата си и страстна любов, направихме селекция на най-романтичните италиански шлагери за есента. За да се потопим в съкровищницата на отадвнашните, но неостаряващи италиански романси. Ухание на спомени, дъжд и падащи листа, на надежда и мъничко тъга лъха от техните строфи. Всяка една от песните заслужава да бъде поставена на първа позиция. Но все с някоя трябва да започнем, и това е емблематичният за италианците шедьовър, посветен на първия месец от есента – септември.
#1 Peppino Gagliardi - Settembre
Изпълнена от топлия, плътен и дълбок глас на Пепино Галярди, тази песен звучи красиво, силно и въздействащо.
„След няколко дни лятото свършва, и плажът ще опустее. Ще остане един спомен. Ще го запазя, колкото и далеч да си ти... от мен. Лятото ще се връща заедно със слънцето. Любовта ще се връща заедно с него. И въпреки че с първите есенни капки целувките на пясъка още са тук, те просълзяват очите ми. Септември може би друга любов ще ти донесе и завинаги ще те скрие от очите ми... Очите ми, които ще плачат...”, пее Пепино.
#2 Gianni Morandi - Scende La Pioggia
Няма как да подминем и един от най-обичаните и известни певци в последните четири десетилетия – Джани Моранди. Неговата „Scende La Pioggia” докосва сетивата със своята емоционална динамика и разтърсваща чувственост.
„Ти си в твоето топло легло. А аз... по улиците в студа. Но не това ме прави тъжен. Тук, извън твоите мечти, любовта умира. Всеки мисли само за самия себе си. Пада дъждът... Срива света върху мен. От любов... умирам. Обичам живота повече от всякога. Той ми принадлежи и точно заради това искам да го изживея... Но стига с мечтите. Сега ти си онази, която спи. А болката е тази, която напира вътре в мен... ”
#3 Peppino Gagliardi - Un amore grande
Съгласете се, че не можем да говорим за музика и есен, без да отделим достойно място на Голямата любов. Една от най-култовите песни в историята на италианската музика на 20-ти век, „Un amore grande” на Пепино, пленява с подчертаната си чувственост и нежния си носталгичен лиризъм.
„Една голяма любов. Голяма колкото света. Ти внасяше прелест в утрото ми. Усмивка в моите очи. Усмивка, която вече я няма. Ти беше моята голяма любов... по-голяма от света. За миг заличи цялата мъка от миналото ми така, както Зората се ражда от Деня и Нощта. Някога бяхме заедно. А сега прекарвам нощите си с надеждата да чуя стъпките ти. И хиляди пъти се връщам в сънищата си, внезапно притискайки възглавницата в прегръдките си, защото отново виждам теб...”
#4 Gigliola Cinquetti - Non ho l'età
Есента е не само спомен. Есента е и надежда и очакване. Тя е тръпка и вълнение. За очакването и надеждата, за новото начало и предстоящата любов пее любимката на италианската публика Джилиола Чинкуетти.
„Малка съм аз. Малка съм аз, за да излизам сама с теб. И не бих имала какво да ти кажа, защото ти знаеш много повече неща от мен. Остави ме да изживея една романтична любов в очакване да дойде онзи ден, но сега... не. Малка съм аз, малка съм аз, за да те обичам. Ако ти имаш желание да ме чакаш, този ден ще дойде при теб. С цялата моя любов само за теб...”
#5 Peppino Gagliardi - Che vuole questa musica stasera
Отново Пепино Галярди, отново малко тъга по отиващата си любов. За музиката, която ни връща към любовта.
„Какво иска от мен тази музика тази вечер, която ми връща малко от миналото. Когато луната ни правеше компания. Аз те чувствах моя, само моя, само моя. Бих искал да те задържа тук, близо до мен, сега, когато между нас няма нищо. Бих искал пак да слушам твоите думи. Онези думи, които не чувам вече. Светът около нас не съществуваше. Заради щастието, което ти ми даваше. Какво да правя вече, ако в моите дни теб вече те няма... Какво иска от мен тази музика тази вечер, която ми връща малко от миналото..., която ми връща малко от твоята любов..., която ми връща малко от теб...”
#6 Patty Pravo - Le foglie morte
Може би най-известната и емблематична есенна песен, която не можем да подминем, е „Есенни листа”. Това е френски шансон от 1945 г., известен под името "Les Feuilles Mortes" (буквално "сухи листа"), по музика на унгарско-френския композитор Джоузеф Козма и текст - Жак Превер. Преди да бъде изпълнена на френски от Ив Монтан във филма „Les Portes de la nuit” (1946 г.), песента е била известна под унгарското название: "Hulló levelek" (Листопад). Най-забележитното изпълнение на песента на италиански език е това на един от най-нежните шлагерни гласове на Италия - Патти Право.
„Падат листата, извиват се покрай прозореца ми в есенен червено-златен танц. Виждам устните ти. Летните целувки. Загорелите ти ръце, които прегръщах. След като си тръгна, дните станаха по-дълги... Скоро ще се чуе старата зимна песен. Липсваш ми все повече, скъпа моя, когато есенните листа започнат да падат... ”
