.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Mагията се завръща със "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша"

LadyZone | преди 3 седмици
Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша
Готови ли сте за ново приключение в света, покорил хиляди читатели? прочетете откъс от книгата на Мартин Колев

"Софийски магьосници" от Мартин Колев се превърна в най-успешното градско фентъзи, което родната ни литература познава. 

След успеха на "Софийски магьосници" и "Софийски магьосници. Самодивите от Странджа" веднага след ексклузивното ѝ представяне на "Aniventure Comic Con" на пазара на пазара вече може да откриете "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" – дългоочакваната трета част на хитовата поредица, която развълнува читатели и магьосници от цялата страна.

Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.

Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор, освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.

По повод завръщането на любимия герой на мнозина, всички магьосници и вещици се събират на магично събрание с вход свободен - на 25 септември от 19 ч. в столичния клуб "City Stage". 

Прочетете откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" от Мартин Колев, която излиза от издателство "Сиела".

Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша

Жестока есен 

с падащи листа,

с банално падащи 

листа,

с банален дъжд,

със пътища,

отдавна извървяни,

жестока есен,

ти защо се връщаш…

 

Иван Пейчев

ПРОЛОГ

Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато грабна кожената си чанта и напусна кабинета, всички вече си бяха тръгнали. Или поне тъй си мислеше – отвън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един грохнал сив компютър. 

Чанев се плесна по челото.

 – Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.

Секретарката отмести поглед от монитора.

 – Не се коси, Емиле, не те чакам. Имам малко довършителни дейности.

 – Прекалено много работиш. Хайде, да тръгваме вече! 

 – Намери се кой да го каже – отбеляза тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.

 – Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?

 – Няма нужда, Емиле – мъжът ми ще дойде с колата.

 – А, добре тогава!

Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия коридор бавно, проверявайки наум дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:

 – А твоите планове какви са?

 – Ами, планове – ще хапна нещо и после ще поработя от вкъщи.

 – Не бива така, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.

Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.

 – Няма как, чакат ме сума ти документи за преглеждане.

 – В такъв случай гледай поне да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, само разни буламачи ядете!

Чанев сви рамене.

 – Дюнер от Попа брои ли се за буламач?

Тя го удостои с поглед, който за кратко го върна в прогимназията. Сетне се приведе обратно над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел „Бюрокрация“.

„Трябва да разбера кои са ѝ любимите цветя – помисли си той. – Ще ѝ поръчам огромен букет за бюрото.“ А на глас каза:

 – Голямото събитие наближава, а?

Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с червено.

 – Да, докато се усетим, и останаха само две седмици.

 – Дано всичко да е наред… – смотолеви Чанев.

Евлогия се усмихна.

 – Изобщо не се съмнявам, Емиле. Ще бъде голям успех – първият от дълга поредица успехи в кариерата ти!

Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съвестно работата десетилетия наред, докато край тях фучаха демони и падаха правителства. Колегите я наричаха Цербера, но само тихомълком и отдалеч. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.

Той пак махна и продължи към изхода.

 – Не стой до късно. Хубава вечер!

 – Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.

Стъпките на шефа ѝ постепенно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди отново да светне. 

Евлогия се огледа. Всички вече си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заговори, гласът ѝ прозвуча различно:

 – Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, със сигурност… Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как тъй проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се опитвате да ме побъркате вече?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – само гледайте да го хванете!

Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я доближи и тихо добави:

 – Гласът говори с моето дихание…

Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое дълбоко дъх. Над нея лампата примигна отново, след което угасна напълно.

 

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?