„Хладен, измамлив, прозрачно чист роман – като средата, в която се развива действието.“ Литъръри Ревю

Шведската литература (подобно на киното и музиката им) носи в себе си една особена специфика, вероятно повлияна от климата толкова на север (природен и обществен). Затова ви представяме една много интересна писателка на име Камила Лекберг и романът й "Ледената принцеса", при това за първи път на български език. Тя всъщност е дебютът на Лекберг, след който е написала още четири романа. Които не, все още ги няма тук. При всички случаи обаче този първи роман и то не според нас, а според критиците:

„Лекберг изкусно ни внушава, че страховитите тайни никога не остават такива докрай, че мълчанието може да убие човешката душа.“

И за да не ви оставим в чудещо се неведение, ето и откъс от романа:


"    Не можеше да се каже, че Ейлерт Берг е щастлив човек. Дишаше тежко, на пресекулки, а дъхът му веднага се превръщаше в бяла пара. Но не влошеното му здраве бе най-големият му проблем.
През младостта им Свеа беше толкова красива, че той едва дочака първата им брачна нощ. Тогава му изглеждаше нежна, мила и срамежлива, но истинската ѝ същност лъсна след няколко кратки мига на младежка страст. И вече пет десетилетия го държеше здраво, под чехъл. Ейлерт обаче си имаше тайна. За първи път сега, на стари години, можеше да си открадне малко свобода и нямаше никакво намерение да изпусне този шанс.

Цял живот се бе скъсвал от работа, но парите от риболова му стигаха колкото да изхрани Свеа и децата. Сега, като пенсионер, разполагаше с още по-малко. Без стабилен доход не можеше и да започне нещо наново, сам. Тази работа му падна от небето, а на всичкото отгоре се оказа и смехотворно лека. Но щом някой беше готов да плаща толкова много само за няколко часа работа седмично, това си бе негов проблем. Той не се оплакваше. Пачката банкноти в дървения сандък зад купчината компост в градината бе нараснала значително само за една година и скоро щеше да може да се отправи към по-топли географски ширини.

Спря насред стръмния баир, за да си поеме дъх, и разтри скованите си от ревматизъм ръце. Испания или може би Гърция щяха да стопят леда в душата му. Оставаха му не повече от десет години и възнамеряваше да ги изживее по най-добрия начин. Дяволите да я вземат старата кучка.
Само по време на тези ежедневни разходки сутрин имаше малко спокойствие, пък и движението му се отразяваше добре. Винаги минаваше по един и същи път, а хората, които познаваха навиците му, често излизаха навън, за да си поприказват с него. Най-голямо удоволствие изпитваше от разговорите с красивата млада жена от къщата на върха на хълма край училище „Хокебакенскулан“. Тя идваше тук само през уикендите, винаги сама, но обичаше да си говори с него за нещата от живота. Освен това се интересуваше от историята на Фелбака, тема на разговор, която му бе особено близка. Госпожица Александра. Снагата ѝ бе радост за окото. Хубостта ѝ не можеше да му убегне, макар да бе стар. Вярно че се носеха клюки по неин адрес, ала кой ли имаше време да слуша глупавите женски приказки.

Преди няколко години го бе попитала дали не би искал да наглежда къщата ѝ, така и така минава оттук всеки петък. Постройката бе доста стара, котелът и тръбите на парното създаваха проблеми. Госпожица Александра не искаше да стои на студено през уикендите. Щеше да му даде ключ, за да проверява дали всичко е наред. През последно време в квартала бяха станали няколко влизания с взлом, така че трябваше да следи и за щети по прозорците и вратите.

Задълженията му не бяха особено тежки, а на края на всеки месец в пощенската кутия намираше плик с името си със значителна сума пари. Пък и му харесваше да се чувства полезен. Не е лесно да стоиш без работа, след като си се трудил цял живот.

Градинската порта се беше поизметнала и трудно се отваряше. Снегът не бе разчистен и той се зачуди дали да не помоли някое от момчетата да ѝ помогне. Това не беше женска работа.
Извади ключа, като внимаваше да не го изпусне в дълбоката пряспа. Ако му се наложеше да падне на колене, за да го търси, никога нямаше да успее да се изправи. Стълбите на верандата бяха заледени и хлъзгави, така че се видя принуден да се подпре на парапета. Точно щеше да пъхне ключа в ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Бутна я озадачен и влезе в коридора.

– Ехо, има ли някой вкъщи?

Може би днес е дошла по-рано? Никой не му отговори. Ейлерт видя как от устата му излиза пара и изведнъж осъзна, че къщата е ледено студена. Не знаеше какво да прави. Нещо не беше наред, но не му се вярваше причината да е само в повредения котел.

Обиколи стаите. Всичко си беше на мястото. Къщата бе чиста и подредена като всякога. Телевизорът и видеото също бяха там. След като огледа целия първи етаж, Ейлерт се качи на втория. Стълбата беше стръмна и трябваше да се държи за парапета. Първо влезе в спалнята. Личеше си, че тук е пипала женска ръка, но същевременно бе също толкова скромно и подредено като цялата къща. До оправеното легло имаше пътна чанта. Не беше разопакована. Изведнъж се почувства глупаво. Може би е дошла по-рано, открила е, че котелът е развален, и е тръгнала да търси майстор да го поправи. Но този сценарий му се струваше малко вероятен. Нещо не бе наред. Усещаше го с цялото си тяло, точно както понякога успяваше да предугади приближаваща буря. Предпазливо продължи обиколката си. Следващата стая беше голяма, със скосен таван и дървени греди. В нея имаше камина с по един диван от всяка страна. На масата лежаха няколко вестника. Всичко останало изглеждаше наред. Върна се на първия етаж. Но и там не откри нищо странно. И кухнята, и холът изглеждаха както обикновено. Оставаше му единствено да надникне и в банята. Нещо го накара да се спре, преди да отвори вратата. Наоколо цареше тишина. Поколеба се още миг, след което си даде сметка, че поведението му е смехотворно, и решително бутна вратата."

От ИК Colibri, цена: 18 лв.