Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство – пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката.

На 1 септември у нас излиза от печат "Онзи, който убие дракона" – пореден роман от нашумялата шведска серия трилъри с антигероя Еверт Бекстрьом. През юли тази година "Колибри" издаде "Убийството на Линда" - първа книга от поредицата.

"Онзи, който убие дракона" поднася ново предизвикателство на комисар Еверт Бекстрьом. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, недостъпно за вниманието на редовите му колеги.

В началото на годината канал FOX поръча заснемането на тринайсет епизодa, базирани на прочутите книги за Бекстрьом. За първи път скандинавска серия от романи вдъхновява американска филмова поредица.

Роден през 1945 г., Лейф Г. В. Першон е не само именит писател, но и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия. Носител е на няколко престижни отличия, в това число "Стъклен ключ" за най-добър скандинавски трилър, и e трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. За последните три десетилетия Першон постигна неимоверна популярност и спечели критиката, превръщайки се в хроникьор на политическите и социални промени в модерното шведско общество.

Прочетете откъс от романа>>>

Съвсем скоро бе обявена печалната истина за обичайната жертва на убийство в историята на шведската криминалистика за сто и петдесетте години, в които се бе водила статистика. Впрочем сигурно и от много по-рано, понеже ръкописните присъди точно в тази област още от ранното средновековие разкриваха същата картина, както съдебната статистика на съвременното общество. Класическата шведска жертва на убийство, ако щете, от хиляда години насам. На съвременен език: "Самотен мъж на средна възраст, социално маргинализиран и тежко алкохолизиран."

"Просто най-обикновен пияница" – както ръководителят на предварителното следствие, криминален комисар Еверт Бекстрьом от полицията в Солна, определи жертвата по време на доклада пред шефа си след първата сбирка на екипа по случая.

Макар показанията на съседите и извадките от различни регистри да бяха достатъчни, дори предостатъчни, двамата криминалисти допълнително подкрепиха аргументите си.

"Типично убийство на пияница ми се вижда, Бекстрьом" – така обобщи случая по-възрастният от тях, Петер Ниеми, по време на същото първоначално съвещание, когато изложи своето и на колегата си виждане по случая.

Вратовръзката, капакът на тенджера и чукът принадлежали на жертвата и били налични в апартамента отпреди неприятностите. Вратовръзката чисто и просто си висяла на шията на убития. Под яката на ризата, както е редно, ала в случая малко по-стегната и за по-сигурно застопорена под гръкляна с още един възел.

В същия апартамент двама души, единият от които според пръстовите отпечатъци – самата жертва, вероятно бяха посветили часовете преди убийството на съвместно хапване и пийване. Празни бутилки от алкохол и кенове от силна бира, чаши, от които бяха пили бира и водка, остатъци от храна в две чинии на масата в дневната, които заедно със съответстващите им остатъци в тясната кухничка разкриваха, че последното ястие на жертвата се бе състояло от класическите за шведската кухня запържен бекон и бобена яхния. Последната всъщност полуфабрикат: съдейки по опаковката в кофата за боклук – купена същия ден от близкия супермаркет ИКА. И преди сервирането затоплена в чугунената тенджера, с чийто капак извършителят по-късно същата вечер няколко пъти е халосал по главата своя домакин.

Съдебният лекар също бе стигнал до подобни изводи. Беше ги изложил пред криминалиста, който бе присъствал на аутопсията, тъй като щеше да е зает с нещо по-важно по времето, предвидено за съвещанието на разследващата група. Със сигурност окончателната му експертиза в писмен вид щеше да се позабави някоя и друга седмица, но за първоначалната устна преценка стигаха и стандартните разрези наред с опитното око.
– Пияница, както вие, полицаите, имате навика да определяте такива като нашия клетник – обясни съдебният лекар, който за разлика от присъстващите все пак бе образована личност и се очакваше да си мери думите.

Съвкупността от всичко – показанията на съседите, безрадостните извлечения от регистрите относно личността на жертвата, намерените на местопрестъплението предмети, наблюденията на съдебния лекар – разкриваше пред полицията всичко, което трябваше да знае. Двама пияници, близки познати от по-рано, се срещат, за да хапнат едно-друго и да изпият значително повече, сетне се скарват за някоя от всевъзможните безсмислици в своето общуване. И единият слага край на вечеринката, убивайки другия.

Нищо особено заплетено. И беше съвсем възможно да открият извършителя в най-близкото обкръжение от приятелчета на жертвата, дори бяха започнали да проверяват сред тях. Убийства като това биваха разкривани в девет от десет случая и досието обикновено се предоставяше на прокурора след не повече от месец.

Така де, съвсем рутинна процедура, та на никого от полицаите от Солна, присъствали на първоначалното съвещание, и през ум не би минало да потърси външни специалисти, например по психологично профилиране от Кралската криминална полиция, а може би дори направо професора по криминология от Главно управление на Кралската полиция, който впрочем живееше само на няколко пресечки от дома на жертвата.
А и никой от въпросните експерти не бе влязъл във връзка с групата по своя инициатива, което в конкретния случай бе добре, понеже те без съмнение щяха да потвърдят, че нещата са точно каквито са. Така че поне нямаше шанс да ги хванат по бели гащи, що се отнася до научните доказателства.

Защото щеше да се окаже, че всичко гореописано: измъдреното благодарение на събраните доказателства, на натрупания полицейски опит и на обичайния нюх, който всички истински ченгета придобиват с времето – бе толкова погрешно, та чак смърдеше.

– Кажи ми най-същественото, Бекстрьом – нареди висшестоящият му ръководител Ана Холт, главен комисар в комисариата на Вестерурт, когато в деня след убийството Бекстрьом изложи пред нея случая.
– Просто най-обикновен пияница – заяви той и кимна уверено.
– Окей, имаш пет минути – въздъхна Холт, в чийто дневен ред имаше още много задачи, някои доста по-важни от проблема на Бекстрьом.

"Онзи, който убие дракона" излиза на 1 септември,
Colibri,19 лева