На фона на красиви изгреви и аромат на узрели праскови „Изгрев над синия хребет“ е история за любовта, за изборите, пред които всички се изправяме, за подкрепата на приятелите и семейството в трудни моменти.
Това е първият роман на майсторката на романтични истории Денис Хънтър, който излиза на български език (ИК „Кръгозор“). Тя е световнопризната авторка на повече от трийсет бестселъра, носител е на много награди. Романите й „The Convenient Groom“ и „A December Bride“ са филмирани от Hallmark.
Денис Хънтър е световнопризната авторка на романтични истории и има зад гърба си повече от трийсет бестселъра. Носител е на много награди, включително и за романите „The Convenient Groom“ и „A December Bride“, филмирани от Hallmark. Когато не дирижира любовния живот на героите си върху страниците на своите книги, тя обича да пътува, да пие зелен чай и да свири на ударни инструменти.
Какво Ви вдъхнови да напишете романа „Изгрев над синия хребет“?
Идеята за романа се роди, докато слушах една кънтри песен. В нея певецът пее за жена, която се връща в родния им град. Той я е познавал много добре. Но тя вече е с друг мъж, който я е променил много. Тя вече не е такава, каквато е била преди.
Това ме накара да започна да мисля за тази жена. Исках да разкажа нейната история. Така се появи Зоуи - главната героиня в романа ми.
Често пишете истории за малките градчета. Какво харесвате в тях? Вие самата от малък град ли сте?
Да. Аз съм от град наречен Медисън, Охайо.
В днешно време много хора пътуват, разпръсват се по целия свят, скъсали са връзка с корените си. Въпреки социалните мрежи сме все по-изолирани и обезличени, затова имаме нужда да се чувстваме свързани един с друг. Според мен все повече читатели имат нужда да четат истории за малки градове, защото там хората живеят в сплотена общност, подкрепят се един друг, приятели са и всички са като едно семейство.
Какво ви привлича в романтичните истории?
Аз съм романтик по душа, няма съмнение в това! Мисля, че това, което ме привлича най-много, е да навлизам надълбоко в психологията на хората, да изследвам какво ги кара да постъпват по един или друг начин. Много често, когато една двойка има проблем, то причината за него се корени в миналото на някого от партньорите – в предходните му връзки, в детството му. Това му пречи да има пълноценна, любяща връзка в настоящето.
Харесва ми да проследявам тези взаимоотношения - какво кара един човек да постъпва по даден начин, защото е бил изоставен или предаден някога? Никой не излиза от една връзка невредим. Всички имаме емоционални травми, които трябва да преодолеем. Това е и моята цел – читателите да се припознаят в някой от персонажите, да се замислят за своите емоционални проблеми и да работят върху тях. Мисля, че художествената литература е чудесен помощник в това.
В романа „Изгрев над синия хребет“ засягате сериозна и деликатна тема като домашното насилие.
Исках да засегна подобна сериозна и чувствителна тема като насилието. В този случай при главната героиня е по-скоро на психическо, а не на физическо ниво. Беше важно да покажа причините, поради които Зоуи е във връзка с такъв вид контролиращ човек. Това произтича от начина, по който баща ѝ се е отнасял с нея. Надявам се, че ако читателите имат подобен проблем, това ще им помогне да го преодолеят.
Какво харесвате най-много в главните герои – Зоуи и Круз?
Харесвам в техните взаимоотношения историята за първата им любов и това, че за тях има втори шанс. Вдъхновяващо е да се проследят взаимоотношенията на двойка, която е направила грешки в миналото и е платила за тях. Сега пред тях се открива нова възможност.
Това звучи малко по-сериозно, отколкото повечето романтични истории.
Лошите избори имат своите последствия. Такъв е животът.
Какво искате да предадете на читателите?
Искам книгите ми да оставят след себе си само приятни чувства и емоции. Целта ми е читателите да усетят историята, да я съпреживеят. Защото когато си „в главата“ на героите, разбираш техните действия и емоционално се свързваш с тях, тогава е по-лесно да се учиш и да израстваш.
*******
В „Изгрев над синия хребет“ читателите ще могат да съпреживеят сладката тръпка на влюбването, да усетят изпепеляващата болка на раздялата и за финал - да почувстват приятното и успокояващо чувство, когато всичко завършва щастливо.
Зоуи Колинс пристига в родното си място – малкото градче Копър Крийк, с приятеля си Кайл и петгодишната си дъщеря за погребението на баба си. Тя няма намерение да остава дълго, още повече че Кайл настоява да продължат турнето с кънтри групата си. Но плановете й се променят, когато с изненада чува завещанието на баба си. На Зоуи е поверено семейното наследство – голямата прасковена градина в подножието на сините планини на Северна Джорджия.
Тя трябва да реши: дали да продължи с групата, турнетата и все по-контролиращия я Кайл, или да остане и да поеме риска със слабата реколта... И с новия управител на градината – нейната стара любов Круз, „който някога бе откраднал сърцето ѝ, а после бе забравил да ѝ го върне“.
Зоуи не е вече онова непокорно и независимо момиче, а сякаш е „сянка на предишното си аз“. Не е уверена в себе си, отчуждена е от семейството и приятелите си заради бягството си от градчето преди няколко години. Но всички я посрещат с отворени обятия и вярват, че точно тя трябва да наследи градината. В това е вярвала и баба й, която единствено я е разбирала и подкрепяла.
Сред красивите изгреви над синия хребет и аромата на узрели праскови и с помощта на старите приятели и на брат си Зоуи все повече възвръща увереността си, че може да се справи с всички предизвикателства и неочаквани препятствия. И най-после да вземе живота си в свои ръце…
********
Откъс от „Изгрев над синия хребет“
Глава втора
Бяха минали по-малко от пет години, откакто връзката му със Зоуи бе приключила, но Круз не бе сигурен, че ще я познае, ако я срещне на улицата. Тя седеше, изключително сериозна, между баща си и брат си под тентата, раменете ѝ опираха в техните. Косата ѝ, някога червена, сега бе руса. Някога естествено къдрава, сега бе изправена и се развяваше от мартенския ветрец.
Круз заобиколи надгробните плочи и се смеси с тълпата. Беше дошъл за погребението в последната минута и бе седнал най-отзад в църквата, защото го бяха задържали на работа повече от планираното. Все още не бе поднесъл съболезнованията си.
Миг по-късно пастор Джак започна службата. Говореше достатъчно високо и гласът му стигаше дори до тези, които бяха най-отзад. Нели Ръсел беше любимка на целия град. Борбена жена със силно развито чувство за справедливост. Тя му беше дала шанс. Докато другите го мислеха за поредния неудачник от бедно потекло. Той я обичаше като родна баба.
Службата бе кратка, но прочувствена. Когато свърши, Круз застана встрани от тълпата и зачака реда си, за да поднесе съболезнованията си на семейството. Брейди – най-добрият му приятел, изглежда, се държеше и приемаше съболезнованията със стоическа усмивка и твърдо ръкостискане. Това бе голям удар за него, особено след развода му с Одри.
Круз непрекъснато поглеждаше към Зоуи, но тя бе навела глава и не вдигаше поглед. Наум му идваше думата смирена. Не, нямаше да я познае на улицата. Какво се бе случило с неговата лъвица? С неговата leona? Имаше предчувствие, че се бе случило нещо лошо.
От очите му се търкулнаха издайнически сълзи. Изпита силно желание да я закриля. Къде беше Кайл сега? Трябваше да е тук и да я държи за ръката. Тримата бяха пристигнали в града вчера с червен мустанг. Клюката, че двамата са отново в родния си град, бе прясна и не можеше да бъде подмината.
Придвижваше се все по-напред и сърцето му започна да блъска като парен чук. Почти пет години, откакто го бе зарязала заради своя мечта. Откакто бе заминала и разбила момчешкото му сърце.
Все още бе красавица – с безупречната си кожа и грациозното си тяло. Макар че сега бе леко напълняла и вече не беше дългокрако жребче, краката ѝ бяха все така стройни.
Точно тогава тя вдигна поглед и го погледна настойчиво. Директен удар. За един кратък миг погледът ѝ стана нежен, устните ѝ се полуотвориха.
Сърцето му замря, а в ума му нахлуха десетки спомени – как Зоуи се подава от прозореца на колата, червената ѝ коса се развява като гордо знаме. Как тя скача от високия бряг на Сатърс Бенд и топлият вятър разнася писъкът ѝ. Как докато тичат през овощната градина, смехът ѝ звъни като най-красивата мелодия.
Премигна, за да прогони спомените. Чувстваше се объркан. Образът на Зоуи отново дойде на фокус.
Тя приемаше съболезнованията и говореше с хората. И ето че дойде неговият ред.
Тя се обърна към него. Очите ѝ блестяха, беше вирнала брадичка.
– Здравей, Круз.
Ето, това беше неговата лъвица. Макар че не знаеше защо, за бога, му се сърди. Той престана да мисли за миналото и стисна ръката ѝ.
– Съжалявам за загубата ти, Зоуи. Тя наистина беше специална жена.
– Да, беше.
Вече не провлачваше думите, а гласът ѝ бе като кадифе, нежен и тих. Но не го погледна нито веднъж. Издърпа ръката си.
– Баба Нел много те обичаше. Непрекъснато говореше за теб. Много се гордееше с теб.
Но не е ѝ каза каква болка изпитваше да чува името на Зоуи толкова често от нейната уста. Както и това на Кайл.
Зоуи премигна няколко пъти и скръсти ръце.
– Благодаря ти, че го казваш.
– Брейди не ми каза, че ще дойдеш.
– Не знаеше със сигурност.
Круз бе прободен от чувство на вина. Тя и брат ѝ бяха много близки някога. Круз бе виновен за тяхното отдалечаване. Негова беше вината и за влошаване на отношенията му с Брейди. Бяха необходими месеци, за да възстановят отношенията си след заминаването на Зоуи.
Мигът се проточи, неловък и неудобен, споменът за казаните думи в миналото изпълваше съзнанието му.
От мига, в който се бяха разделили, Зоуи се ужасяваше от възможната среща с Круз. Това не обясняваше защо сърцето ѝ се сви, като го видя, а докосването му предизвика тръпки по гърба ѝ.
– Как си, Зоуи?
Беше забравила гърления му глас, който я караше да потреперва.
– Не е зле. Не е зле.
– Радвам се да го чуя.
Ако имаше награда за най-скучния разговор на годината, този със сигурност щеше да я спечели.
– Поздравления за успеха ти – каза той.
Тя не се чувстваше преуспяла. Но за постигнатото в групата беше платила висока цена. И вече не беше сигурна, че си е струвало.
– Благодаря ти.
Запита се дали някога бе проверявал какво има в гугъл за нея и дали бе разглеждал страниците на групата в социалните мрежи. Тя трябваше да престане да се интересува от него. Кайл можеше да разбере и последствията щяха да бъдат ужасни.
– А ти какво прави през цялото това време? – запита тя.
– Извини ме, Зоуи – каза Джоуи Конъли и пристъпи към нея.
Съвсем навреме ги прекъснаха и тя въздъхна с облекчение.
– Съжалявам, че ви прекъсвам, но имам ангажимент в два часа – Джоуи изглеждаше точно като адвокат в изгладения си костюм и с вчесаната на една страна коса. – Трябва да си насрочим среща за разглеждането на завещанието.
– О! – възкликна Зоуи. – Съжалявам, но си тръгвам днес. Имам ангажимент. Мислех, че Брейди може да се справи с всичко.
Джоуи направи гримаса, после погледна часовника си.
– Наистина трябва да си тук за завещанието. Чуй, имам свободно време в четири часа. Ще бъде ли удобно за теб? Знам, че искаш да прекараш време със семейството си.
Планираше да запознае дъщеря си Грейси с баща си – не че той я бе помолил.
– Устройва ме чудесно. Ще кажа на Брейди. Благодаря, Джоуи.
Той стисна ръката ѝ.
– Баба ти много те обичаше, Зоуи. И не го криеше.
Много лошо, че Зоуи бе захвърлила тази любов. В очите ѝ се събраха сълзи, гърлото ѝ се сви.
– Благодаря.
Той кимна и си тръгна.
Едва тогава тя забеляза, че Круз си бе тръгнал. Така бързо и тихо като любовта му.
Романът е по книжарниците от ИК „Кръгозор“, цена: 16 лв, 280 стр.
