Когато истината излезе наяве:
Тя е далеч от илюзиите:
Не подлежи на социални норми и възприятия за красиво/добро, ама в момента:
Няма си подходящо време:
Нито се стреми да ти се хареса:
Или да те пощади:
Не й дреме дали ще я обичаш или псуваш:
Истината не си играе с очите/слуха, теб, но те човърка отвътре дори и да я зариеш с купища приказки, самозаблуди и измислици:
Не се опитва да мимикрира:
Не се прави на нещо, което не е:
Не й пука за мнението ти:
За фините ти сетива:
За това, в което ти се иска да вярваш:
Истината е силна, упорита, безапелационна и оживява и след сблъсък с действителността:
А действителността не я убива, както прави с илюзиите:
Защото тя просто е:
Каквато е била/ Каквато е сега/ Каквато ще бъде:
И точно за това истината е красива. А илюзиите не са.
Вдъхновението за този материал дойде от блог на име “A Study of Feminine Beauty”. Някои от жените на снимките в него отговарят на идеалите, други създават свои собствени параметри за красивото. Подобно на “всички щастливи семейства си приличат, нещастните са нещастни по своему” и тези мацки запазват индивидуалност, защото са несъвършени, дори и когато всъщност са.
