„Tазът в неутрална позиция!” – треньорката ми постоянно го повтаря. Но в зала 1 на НДК това правило не важи! Защото ханшът ми сам се полюшва, при това, докато съм седнала на седалката. Ритъм - боса нова... Час - безвремие...  Правилата от спортната зала, където се лее пот, не важат там, където се лее гласът на Иви Мендес.

На 30 март дългокосата бразилка разходи боси крака по сцената на залата пред българските фенове на соул, джаз и поп музиката. Появявa се в разкошна рокля с деколте, толкова дълбоко, че да го определиш като „впечатляващо”, но с един сантиметър е стъпило и в „изкусително”. Подобна рокля задължително трябва да има всяка жена! Дори никога да не излезе с нея навън. Но съвсем спокойно може да си я облича веднъж месечно вкъщи, докато е сама. Ей така, за повишаване на самочувствието, за да раздвижи позабравената през забързаната работна седмицата женственост и да потанцува боса, с чаша розе в ръка.

Паузите между песните на Иви Мендес са като мини коуч сеанси. If you leave me now зазвучава, след като е разказала за приликите между новата любов и новите обувки. И двете могат да те наранят. Докато се оставям прекрасната музика да ме кара да се чувствам като мека глина в ръцете на полугол скулптор, си мисля, че новата любов понякога е като крем брюле. Иска ти се да опиташ нещо интересно и различно. Но такъв може да бъде и старият и добре познат компот (а.k.а старата любов), ако му добавиш стрък индрише или зрънце ванилия.

 

 

Гласът на Иве е топъл и мек като коняк; сочен като домат, раснал с много слънце... Води те по скърцащите дъски на старата ти бащина къща, докато търсиш детето в себе си, политаш някъде по средата между звездите и уличните лампи на Ипанема... Това само музиката го може. като една съвременна магия!