Когато слънцето спира да напича толкова безмилостно темето ти и между листенцата на дърветата се прокрадват "слънчеви зайчета", които играят на "прескочи кобила" на паважа и по теб... За спокойно следобедно настроение - когато си се нахранил, наспал и отпочинал, тогава в стомаха ти остава място и за разсъждения от "глобален характер". Както се казва - големите въпроси и философствания са лукс - могат да си ги позволят само онези, които нямат материални прищипвания на битието. Бохмеска история. За същото пее и Cat Power с призива - "Стига рИвахта, ва, лигльовци!" (свободен превод тип "какво е искал да каже авторът"). Ма пък тя го прави по толкова лежерен и приятен начин, че можеш и да не слушаш текста. И все пак, чуй:
