Обичам да мисля за всяка песен като за път. Към себе си. Подобно на всяко пътуване, което предприемаш въобще, и в това времето се променя. Възможно е да грее слънце, да ръми тих дъжд, понякога се случва да е тихо като в пустиня и да чуваш само дишането или ударите на сърцето си, докато отбягваш с поглед заплашителните лъчи на слънцето. Случва се също и (някога си) поел по объркващите маршрути в теб самия, да се развихри истинска, гневна буря, но друг път (и то не твърде често) попадаш на парчета, които изострят чувствителността на тялото ти и ти оставят място само за топъл, слънчев следобед и намачкани чаршафи. Синтезирано: