Виж оригинала

Имало едно време една много стара кофа за смет. Така се случило, че при изгрев слънце над нея се надвесил, незнайно откъде дошъл, дебеловрат и късокрак трол със стрелкащи се очички, който вместо нос имал изящно дълга свинска зурла. Той бил издокаран в лъскави доспехи - пъстра странна смесица, изкована от маркиз Диор, граф Сен Лоран и дук дьо Живанши. И макар че пазвата му пращяла от торбички със злато и скъпоценности, той не спирал да рита, сумти и пуфти в търсене на ОЩЕ и ОЩЕ.

Изведнъж неведоми сили довяли от нейде един словоохотлив и чаровен елф, който освен електрическата си китара и папката с красиви рисунки, нямал нищо друго. Елфът обаче бил притежател на Сияйната сила на Любовта и носител на Мъдростта. Пет века елфът не спирал да напътства трола към Просветлението, но... уви.

 

Следва философска анотация >>