"Дама, поп, асо, шпионин" е филм, който ще ви вкара дълбоко в дебрите на шпионажа по времето на Студената война през 70-те. Като казвам дълбоко, имам предвид, че ако очаквате нещо тип Бонд, по-добре си спестете разочарованието –  няма хубавец-супермен-о-мощен и меганови технологични джаджи, никакви Холи Бери-та не се размятат по бански и перли, а историята е доста смислена – като всяка по добър (едноименен) роман (в случая от Джон льо Каре). И ако сте гледали да речем „Покани ме да вляза”, значи знаете – швед и режисьор в едно обикновено значи, че един такъв не би претупал нещата. Особено пък ако е точно този с име Томас Алфредсон - човек, за когото бях сигурна, че не би си позволил да се изложи в първия за кариерата си англоезичен филм. Въпреки, че действието не блести с някаква особена динамика или с по холивудски заснети престрелки, а вместо това оставя ненатрапчиво усещане за документалност - ако си дадете шанс, със сигурност ще искате да научите кой цар и кой пешка в тази заплетена шпионска схема.

За ролята си на Смайли, Гари Олдман качва няколко килца и се вписва като за „Оскар” в принудително пенсионирания от Британското разузнаване "мъж на средна възраст", нает от човек „на висок пост в правителството”. Целта на занаятието е да разплете забърканите скрити мотиви на бивши и настоящи агенти и най-вече да посочи с опитен агентски пръст предполагаемата съветска „къртица” в редиците на британските умници, която в това хладно надцакване хитро накланя везните в посока Москва. Феновете на "X-Men" ще разпознаят своя недолюбван, но любим Магнито (Джон Хърт), чийто герой Контрол отново е спусък зад поредицата действия в целия филм. Обаче има и друг важен за сюжета (и за женската аудитория)  - ролята на човека с „информацията бомба”, способна да разклати предполагаемата и вече заформена съветска агентура в "тила на врага" (МИ6) - поверена на скочилия от света на сънищата Том Харди (Рики Тар). Който е крайно време да бъде подобаващо потупан по рамото за решението си да се снима - дори и да не беше талантлив актьор (какъвто е), пак е приятна гледка.

Извън лиричните отклонения и въздишки по екрана, следващи разговорите между "взетите от" ленти като "Генезис", "Шерлок Холмс" и "Рокенрола" актьори - Мъже във филма - Смайли, Контрол, Джим Придо (Марк Стронг), Рики Тар, Бил Хейдън (Колин, да, точно - Фърт) и още доста досадни за изброяване (!) персонажи, с поредица близки кадри, разходки в минали събития, лични драми, една пенсионирана, едричка служителка-агент с култовата реплика "How are you? I feel underfucked*" и още повече мислене, разбираме, че като в повечето шпионски филми, и тук нищо не е такова, каквото изглежда. И то, защото твърде вероятно във всяка хладна война онова, което най-често има значение, са личните мотиви и въпросът дали те се припокриват със страната, на която сме застанали. Или пък са просто слабост, която по-умният и опитен противник ще използва, за да победи в голямата международна партия шах.

"Дама, поп, асо, шпионин" е по кината от А+ филмс.

- от англ. ез. - Как си, аз се чувствам *цензура*