Когато е лято и ни се чете нещо отнесено от леност и фантазия, докато си седим, облегнали гръб под някое сенчесто дърво, романът на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" май е перфектният избор. Книга с дяволски чудесии, които подхождат особено добре на дивия нрав на горещия сезон. Същевременно роман, събрал мъдростта на историята и вечните човешки търсения на смисъла между доброто и злото. А най-хубавото е, че с всяко прочитане откриваме нов смисъл, нови красиви думи и цитати, които се запечатват в съзнанието ни.

1. "Прокураторът се обърна към центуриона на латински:
— Престъпникът ме нарича "добри човече". Изведете го за малко, обяснете му как трябва да разговаря с мене. Но да не го осакатите!"

2. "— Анушка, нашата Анушка! От Садовая! Тя е виновна… Купила от бакалницата олио и да вземе да строши шишето в турникета! Цялата пола си оля … Че като взе да пустосва! Пък той, клетникът, се подхлъзнал, значи, и право на релсите…"

3. "Той е мъртъв и не му трябва никаква телеграма. Всичко е свършено, да не претоварваме телеграфа.
Да, мъртъв е, мъртъв… Но нали ние сме живи!"

4. "Много умно!" — помисли си Варенуха, но още не успял да го помисли докрай и през ума му минаха думите: "Глупаво е!"

5. "— Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но неизвестно защо, те, първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя. Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невероятна самота в очите й."

6. "— Виждаш ли колко скъпо си плаща човек за лъжата — говореше тя, — и аз не желая повече да лъжа. Бих останала при тебе още сега, но не искам да го направя по този начин. Не искам в паметта му да остане завинаги, че съм избягала от него посред нощ. Той не ми е причинявал никога никакво зло… Извикаха го внезапно, в завода им избухнал пожар. Но скоро ще се върне. Утре сутринта ще му обясня всичко, ще му кажа, че обичам друг, и ще се върна завинаги при тебе. Отговори ми, ти може би не искаш това?
— Бедна, бедна моя — казах и аз. — Няма да допусна да го направиш. С мен ще се случи нещо лошо й не искам да се погубваш заедно с мен.
— Това ли е единствената причина? — попита тя и доближи очите си до моите.
— Единствената.
Тя страшно се оживи, притисна се към мене, обгърна шията ми и каза:
— Загивам заедно с теб. Утре сутринта ще бъда тук."

7. "— Не мога да намеря коня — обади се изпод кревата с приглушен фалцет котаракът, — препуснал е нанякъде и вместо него ми се навира някаква жаба."

8. "— Едно не разбирам… Как така е все полунощ, полунощ, а нали отдавна вече трябваше да е утро?
— Приятно е празничната полунощ да се продължи малко — отговори Воланд. — Е, желая ви щастие!"

9. "— Затова, защото - отговори чужденецът и погледна с присвити очи към небето, където, предусетили вечерния хлад, безшумно сновяха черни птици, - защото Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои."

10. "Така говореше Маргарита и вървеше редом с Майстора към техния вечен дом, а на Майстора му се струваше, че думите на Маргарита ромолят, както бе ромолил и шепнал отминатият от тях ручей, и паметта на Майстора, тревожната му, изпободена с игли памет, взе да гасне. Някой пускаше на свобода Майстора, както той самият току-що беше пуснал създадения от него герой."