.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

5 жени, 1 съдба

LadyZone.bg | преди 3 години
2111122286.jpg
Снимка: iStock
Понякога срещаме сродни души там, където най-малко ги очакваме - в лицата на други жени.

Да, животът е странен и сродните души за навсякъде. Не, те не са само в мъжки облик. Понякога са ги намираме в лицата на други жени, но не винаги ги разпознаваме.

Е, днес ви разказваме 5 истории на 5 жени, делящи една съдба - лоши срещи. Да, всеки е имал неуспешни. Но историите, които ще ви разкажем, са наистина трудни за вярване.

Александра

"През цялата среща той гледаше клипчета на телефона си."

Всичко изглеждаше наред. Комуникирахме си около две седмици преди той да ме покани на среща. Приех веднага - всичко изглеждаше прекрасно, той се държеше мило, интересуваше се от мен. 

Дойде уреченият ден и излязохме. Пихме капучино. Първото, което ми направи впечатление беше, че в момента, в който седнахме на масата, той започна да си гледа телефона. Предположих, че след като е работещ мъж, вероятно има неотложна работа. Няма друга причина, поради която подобно поведение да ми изглежда адекватно. Е, след като опитах да подхвана разговор около 5 пъти, всеки от които той ме прекъсваше със смях и ми показваше клипчета на телефона си, се отказах и започнах да демонстрирам същото поведение. За миг се смути. Опита се да ме целуне, отказа се и продължи да се забавлява. Първоначално помислих, че съм му скучна. След това разбрах, че той всъщност няма как да разбере дали съм такава - през цялата среща не си говорихме за нищо. Гледахме клипчета. Повече не го потърсих.

Теодора

"Каза ми, че в следващата ми връзка ще ми изневерят."

Не бях сигурна за този мъж. А когато не съм, просто не приемам поканата за среща. Е, след като той се постара доста дълго време да ме убеди да изляза с него и след като няколко пъти се отказвах в последния момент, реших, че е редно поне да дам шанс - какво имам за губене?

Грешка номер едно. Още когато дойде да ме вземе от вкъщи, той започна да се държи странно. Каза ми, че можел да гледа на ръце. Смутих се, но реших да го приема като шега. Стигнахме до заведението. Първата тема, която той подхвана, беше стари връзки. Доста неудачно като за първа среща, помислих си аз. На този етап вече бях доста резервирана, но запазих добрия тон. Последва серия от нападателни фрази, чрез които той ме убеждаваше, че в старите ми връзки са ми изневерявали. След като реагирах остро на това, се очакваше да спре.

Втора грешка. Не просто не престана, а и обясни, че със сигурност са ми изневерявали, а също и, че ще го направят и в следващата връзка, която ще имам. Виждал го на ръката ми. Трябваше да стана и да си тръгна. Не станах.

Трета грешка. Отправи ми още няколко нападки, а след 40 минути каза, че трябва да си тръгва. Дори не си бях допила капучиното, но станах веднага. Повече грешки с него не направих.

Моника

"Не дойде."

Дълго чакана първа среща. Пропадала вече няколко пъти поради независещи от двамата обстоятелства. Имаме уговорка в 19.00 часа. Знаете как е преди среща - не знам какво се случва, но времето някак си магически лети. Знаех, че ще закъснея, заради това го предупредих - бяха ми нужни още 15 минути. 

Е, когато стигнах на уреченото място, се оказа, че всъщност са ми били нужни само 10. Подраних, но никога не съм се притеснявала от това да чакам мъж - а и го приех като вид компенсация за закъснението си. Принципна съм и щях да го изчакам без да драматизирам от това.

След като стана 19:15, започна истинското чакане. Изпуших цигара. 19:20. Втора цигара. 19:26. Време ли е да се обадя на приятелка? По-добре не, ще дойде всеки момент. Слушалки в ушите. Беше 19:30, когато започнах да се ядосвам. Набрах една от най-близките си приятелки и след бърза консултация какво да правя, решихме да почакам още малко преди да звънна. Вероятно има извинителна причина. Е, чакането не беше малко. След още 4 цигари, часът бе станал 20:03. Звъннах. Сигнал. Сигнал. Още няколко сигнала. Още няколко сигнала. Не вдигна. Почаках още 5 минути, след което станах и си тръгнах. Купих шоколад и чипс и отидох при приятелката ми. Той не ме потърси.

Екатерина

"Не ми позволяваше да си тръгна."

Излязох на тази среща с добра нагласа. Беше петък вечер и той щеше да ме заведе на любимо свое заведение. Е, разбира се, не беше направил резервация, а места нямаше. Типично по мъжки. Стана ми забавно. Отидохме на второ заведение - ситуацията се повтаря. Трето - отново. Е, в крайна сметка намерихме местенце, на което да можем да си поговорим.

Каква беше изненадата ми, когато единственото, за което той говореше, беше домашна ракия - колко бъчви има баща му, колко е изпил и колко може да изпие. Не се шегувам. През цялата вечер аз говорих за домашна ракия. Дори не знаех, че съм толкова компетентна по темата, предвид факта, че от ракия нито се интересувам, нито пия, нито някога съм обсъждала всеки процес, свързан с нейното производство, пиене и влиянието й върху организма, махмурлука на другия ден и цялостното благосъстяние. След около 2 часа тактично се опитах да си тръгна. Беше толкова вглъбен в ракията, че не знам дали не ме чу, или просто реши да не ме чуе. Още половин час. Вече не толкова тактично заявявам, че наистина е време да тръгваме. Започвам да се чувствам невидима. Трети опит. Заявявам, че след половин час трябва да си пия антибиотика, така че си тръгвам след като си допуша цигара. "Ще те изпратя." - "Спокойно, в различни посоки сме. Ще се чуем(да бе)." - "Не, имам уговорка да пия с приятелите ми, така че съм в твоята посока.". Е, нямаше какво да направя, така че приех фактите - изкарах над три часа, какво са 15 минути? След като не се отклони в нужната посока, а просто отказваше да ме остави, започнах да се притеснявам и да демонстрирам - съзнателно или несъзнателно, че тази компания вече не ми е приятна. Слава Богу, явно разбра намека ми. Но застана в поза, очакваща целувка. Или поне малко по-близка прегръдка. "Абсурд", помислих си. Подадох ръка и смених посоката, като през целия път до вкъщи се обръщах, за да видя дали не ме следи.

Ивета

"След като се бяхме навечеряли, той ми съобщи, че е забравил да си вземе пари."

Никога не съм била сноб на тема плащане на сметки. Винаги съм предпочитала да си я платя сама, след като няколко пъти мъже ме бяха реплекирали, че след като са ми платили, значи аз трябва да ги поканя вкъщи. Е, това никога не се случи. Не съм дива феминистка и еманципаторка, но в мен се появи някакъв комплекс.

Излизах с този мъж вече трети път. Още на първия той беше забравил портфейла си. След като той ме покани, взе ме от вкъщи, избра ресторанта, той без дори да провери, ми го съобщи, поставяйки ме пред свършен факт. Е, приятелките ми може да ме наричат параноична, но благодарение на въпросната параноя, аз бях подготвена за ситуацията.

Втора среща. Кафе. Ситуацията е идентична, но този път изиграна по-добре. Извади си портфейла и бързо се плесна по челото: "ЕЙЙЙ! Забравих да изтегля пари! Ще оправиш ли ти?" Втория път малко се смутих. Сигурно е разсеян. Платих.

Трета среща. Отиваме да вечеряме. Аз вече имам очаквания за края на вечерта. Твърдо решена съм: вероятно ситуацията няма да се повтори, но в случай, че се - аз съм дотук. Не спомена нищо. Вечеряхме. Смяхме се. Пихме вино. На любимия му ресторант. Той поиска сметката. Казах си: "Явно всичко е наред.". Сметката дойде. Сервитьорът я остави пред него, а той дискретно я бутна пред мен. Не казах нищо. Почувствах неудобство - да, водя добър стандарт на живот. Да, не съм на мнение, че мъжът трябва да плаща сметките на жената постоянно. Но не, това не беше нормално. Чувствах се като касичка. Платих сметката, разбира се. Срещата приключи.

Аз не го потърсих, но знаете ли кое ме смути най-много? Че сред седмица мълчание от моя страна, той ме потърси. И ме покани на вечеря. Този път получи само отказ.

 

Е, дами, някоя от вас откри ли сродна душа сред тези жени? 

Не, с това не искаме да ви отказваме от срещите. Искаме да споделим лошия опит, за да се посмеем върху него. Защото в разказаните ситуации, няма какво друго да направим.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?