Единственото, което знаех за Румъния, преди да попътувам из сърцето й, беше мамалига, хубавият плаж на Вама Веке, че фаче (какво правиш), че скоро румънците предявиха претенции към някаква част от черноморската ни граница и вампирските истории с граф Дракула.

Да пътувам из Румъния никога не ми е било мечта. В графата „Искам да посетя” гордо се мъдрят далечните и екзотични Нова Зеландия и Тайланд, но съседна Румъния никога не е и сънувала да бъде записана като желание в тефтера ми. Но когато разполагаш само с 4 свободни дни и ти се иска да поскиташ малко, Нова Зеландия губи по точки. Затова пък печели именно пренебрегваната в туристическо отношение Румъния.

Ако си начинаещ, и още по-лошото страхлив шофьор, по-добре не карай автомобил из Румъния. Тамошните водачи спазват правилник за движение, неизвестен в никоя друга европейска (а и африканска) държава. Той включва изпреварване на двойна непрекъсната линия, вливане в поток от коли със смелост на камикадзе, спиране където и да е, без никакво светлинно или друго обозначение. Тук няма обикновени кръстовища – всичко е кръгово. Единственото логично обяснение, което намерих защо го правят, е кръглата градинка с цветя или планове за цветя, която слагат по средата.

Избраната дестинация е Трансилвания – обвита в легенди, свързани с добрия (ще разкажа по-надолу защо) кръвопиец (е, това сигурно го знаете) граф Дракула, сгушена във високите и мъгливи Карпати. След като пътешествието ми е завършило (че е така можете да съдите по факта, че пиша за него), мога да изброя  най-малко 13 причини, поради които и вие да се разходите из това чудно място. И да пийнете по едно (какво ли?) с граф Дракула.

1. Околовръстното на Букурещ е страхотно преживяване
Сигурно няма друго място на света (или поне аз не знам), на което гениалната пътно-архитектурна мисъл да е решила да влива малък път в околовръстно и колите, идващи от малкия път, да са с предимство. По околовръстното шосе на Букурещ е точно така. Поради тази причина се извиват километрични опашки от автомобили и тирове и стават страхотни задръствания. Хитрите румънски търговци използват ниските скорости, с които са принудени да карат чужденците тук, и, разхождайки се около изнервените шофьори, им предлагат всичко - от маратонки до зарядно за мобилен телефон. Те са толкова убедени, че тираджиите имат нужда от парфюми менте, че  в движение се качват на стълбичките към шофьорската кабина и купи, та купи. Тук-таме за леите и еврата на пътуващите се борят облечени в черно старици, които вървят между колите и се кръстят, и жени с бебета в шарени пелени на ръце.

2. Всичко друго, но не и правоъгълна прозорци
„Еха!” и „О, колко красиво!” – това ще възкликвате, след като излезете от Букурещ, в посока Бран, гледайки къщите от двете страни на пътя. Те са едноетажни, цветни, с прозорци с всякакви форми, но не и традиционно правоъгълните, на които ние сме свикнали, с многоцветни стъклописи, фигури от дърво по стените и вратите, орнаменти на улуците. Нищо че са ни съседи, в архитектурно отношение тук нямаме нищо общо. Усеща се силното влияние на Австрия,  Германия и Унгария – островърхи кули, готически елементи, декор в стил ар нуво, ар деко и т.н.



3. Замъкът на Дракула в Бран
Замъкът е много известен - както в Румъния, така и извън пределите на страната. Затова паркингът постоянно е пълен с пристигащи и заминаващи автобуси с туристи (най-често деца, които издават неподозирани за дребните им ръстове ревове).


Според легендата граф Дракула всъщност е бил добър и много хора го сравняват с Робин Худ - вземал от богатите и давал на бедните.

4. Мъртъвци срещу ученици
Странното съвместителство на несъвместими неща няма как да не направи впечатление. В Бран например по уникален начин се съвместяват 5-звездни хотели с къщи, в чиито дворове има коне, овце и кокошки. След перфектната нощувка върху огромна и удобна спалня, излязох на терасата на стаята, за да се порадвам на сутрешното слънчице. Първото, което ме блъсна в носа, бе миризмата на оборска тор. Погледнах отсреща – двор, в който си почиваше кон, наторил обилно мястото под себе си. В другата къща - гащати кокошки са наобиколили кучето, по-далеч блее голямо стадо овце. По-интересно дори от това съжителство обаче е съседството на средно училище с гробище. В Бран  те са буквално на 2 метра, едно срещу друго. Детските игри на бесеница и замръзванка тук като че ли придобиват друг смисъл.

5. Гледката от цитаделата в Ръшнов
Ръшнов е град, разположвен между дяловете Бучеджи, Першан и Фъгърашки планини на Южните Карпати. Замъкът се вижда отдалече, защото е разположен много високо. За да подсилят ефекта обаче, съседите ни са му поставили и голям надпис, в стил Холивуд. С огромни триизмерни букви е написано Cetatea Râşnov. Как да го пропуснеш? Следвайки кафявите табелки, ще стигнете до паркинг, от който тръгва влакче, теглено от... трактор.


Срещу 3 леи то ще ви закара до портите на замъка. Приликата на разрушената цитадела с крепостта Калиакра е доста голяма. По-интересното на тези камънаци е гледката, която се открива от горе - симетрично разположени прясно разорани блокове и свежо зелени тревни площи, пушещи комини и забулени в бяла мъгла планини, докъдето ви стига погледът.



6. Една минута пълен мрак в пещера на 2 млн. години
600 метра – толкова е дълъг пътят, който ще ви отведе до пещерата Valea Cetatii. Ще ви се сторят много повече обаче, защото пътят е много стръмен. Толкова стръмен, че ще благославяте тези, които са поставили дървени пейки за почивка почти на всеки метър.


Ако изпуснете дори само за 5 минути групата, която е влязла преди вас в пещерата, не бързайте да я догонвате. Защото цялата обиколка вътре трае... не повече от 7 минути. Дългата входна галерия на пещерата е затворена, за да не влизат животни и...  хора без билет. Именно това скъсява разходката толкова много. Уникалното в пещерата е изненадата, която организират за туристите – изгасят осветлението и ви оставят за минута-две в пълна тъмнина. Единственото, което чувате, са капките вода, падащи върху скалите. Нищо друго! Пълен, непрогледен, черен мрак в пещера на 2 млн. години. 


6. Замъкът Пелеш -  кралете са знаели как и защо
Трудно ми е да опиша с думи колко красив е този замък! Със сигурност слага в малкия си джоб замъците, които съм виждала в Алпите - Нойшванщайн и Линдерхоф. Румънският крал Карол I определено е знаел що е то разкош и как се постига, използвайки злато, перли, седеф, слонова кост, мрамор и стъкло Мурано. С две ръце препоръчвам да си вземете билет за най-подробния тур - заслужава си. Така спокойно ще разгледате трапезарията за 36 човека, библиотеката с тайник, 16-метровата зала за посрещане на гости със стъклен покрив, който се отваря, колекция от оръжия от къде ли не и... Я, по-добре идете до там!


7. Сиренцата
Един от основните поминъци на населението в Трансивланя е овцевъдството. Затова и на сергиите и фургончетата с надпис Традиционни продукти предлагат различни видове сирена и кашкавали (и не, сервитьорът в заведението не знае български, просто кашкавал пане си е кашкавал пане и на румънски). Търговците дават малки парчета от калъпите, за да опитате. Смело мога да кажа, че всеки от общо петте види, който хапнах, си заслужаваше.

8. С телекабина на 2000 м височина
Телекабината всъщност е лифт, построен през 70-те години от италианци. С нея може да се изкачите на височина 1400 м и на 2000 м. Гледката надолу  е впечатляваща, още по-интересно е "паркирането" на голямата кабина в двете станции. Засякох, че тя се движи със скорост между 26 и 30 км/ч. Впечатляващо, нали?



9. Витата стълба в замъка на граф Дракула
Всъщност Румъния е осеяна със замъци, свързани по някакъв начин с живота на Влад Цепеш. Преданията за вампира идват от романа на Брам Стокър - „Дракула“, в който е събрано всичко за вампирите от румънските истории. През 1459 г. на Велика неделя граф Влад Цепеш решава да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си. Най-възрастните от тях са набучени на кол, а останалите са принудени са изминат пеша 80 километра от Търговище до Поенари, без право на почивка. Забележителното в този замък е витата стълба в бойната кула - тясна, дървена, драматично поскърцваща, висока и... все пак по нея е стъпвал граф Дракула.

10. Кухите козунаци
Тази вкуснотия всъщност е заета от унгарците, но румънците я представят като типично тяхна. Тестото се навива около дълги и дебели шишове, които се въртят бавно над повърхност, пълна с горящи въглени. Предлагат се в шест разновидности – с кокосови стърготини, орехи, захар, шоколад, мак или сусам.



11. В нозете на Карпатите
До преди пътуването в Румъния Карпатите бяха за мен само урок в час по география. И то не добре научен. Всъщност планините са едни от най-красивите, които съм виждала. Могъщи снаги с високи зъбери, улеи, покрити със сняг, върхове, обвити в мъгли, причудливи скални форми...



12. Мамалига микс
Нещо много вкусно и традиционно румънско – мамалига (по-известна у нас като качамак), кисело зеле с червен пипер, лозови сарми с ориз и свинско месо и забучени в мамалигата люти чушлета. И да си много добре възпитана лейди, няма как да не си оближеш пръстите.



13. Сигишуара, Сибиу...
Мога да продължа да изброявам още, така че 13-те причини да станат 113. Това са следващите градове в Румъния, които планирам да посетя – красиви,  част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, отново със следи от живота на граф Дракула в тях. И да, след първото посещение, Румъния със сигурност  трайно се установява в списъка ми „Искам да посетя”.

Наздраве, дракулчета, и честити ми 1000 навъртяни километри. Току-що ги направихме малко след Русе, докато пиша тази статия на задната седалка на автомобила.