Не помня кой беше казал, че ако хората трябва да избират между свободата и сандвичите, ще изберат сандвичите.

Каква ти свобода! След Бога храната е била най-важното нещо, пред което човечеството се е прекланяло. Тя, наравно с Господ, си остава до ден днешен главният източник на живот и смърт, на страдание и наслада, на здраве и болести. Любовта и доминацията, сексът и възпроизводството, свободата и творчеството остават далеч назад като мотивация. А и нека не забравяме, че от няма и един век само човечеството не е перманентно гладно.

Та затова храната винаги е била основен предмет на религията – свещените книги са пълни със строги предписания кога да се яде и кога да не се яде, какво да се яде и какво да не се яде. Последователите на отделните вероизповедания именно по храната се различават – едни ядат месо, други - не, на едни им е забранено свинското, от други се изисква да спазват кашер или пък байрям... Забраните да не се яде човешко, или трупове, или сурово месо, регулацията кога да се пости и кога да се блажи идват най-напред от жреците, маговете и шаманите – те са първите Chef готвачи на човечеството. Те пишат най-ранните рецептурни книги и правила за хранене. Днес можем да познаем това по семантиката на думата “магерница” – така се нарича готварницата в православните ни манастири и има общ корен с “магия” и “магьосник”, сиреч кухнята е място, където се забъркват чудеса.

Е, чудесата, които се случват напоследък с храната ни, са от друг характер – намесиха се химията, генетиката, биотехнологиите... Нищо не е каквото беше, откак човекът престана да зависи от хляба, тоест от земята, климата, сезоните, дъждовете, градушките... И какво направи човечеството в момента, в който се наяде? Веднага преяде. А след като преяде, започна да произвежда със свръхтемпове и в свръхколичества подменена, неистинска храна.

Ето как яденето днес се е превърнало по-скоро в източник на тревожност, отколкото на енергия и удоволствие. Безпокойството иде оттам, че всъщност ние не знаем какво точно ядем. И ролите някак се обърнаха – бедните са дебели и се тъпчат на воля с евтини боклуци, а богатите са слаби и постоянно се ограничават в консумацията. Храната вече е проблем сам по себе си - не екзистенциален, свързан с физическото оцеляване, а психичен и културен проблем. Затова и поканихме 6-има готвещи писатели – магове и на думите, и в кухнята – да опишат в един от последните броеве на “Жената днес” своето взаимодействие с храната “като любов и омраза”.

Можете да ги прочетете в линковете горе вдясно.