Благодарим на Антония Банкова за позитивните мисли по адрес на дъжда - наистина се нуждаехме от тях, защото и тази седмица се очертава да вали! Виж как и ти можеш да ни изпратиш авторски текст.

Вече втора седмица поред вали. На мен ми харесва!
Всичко се пречиства и става все по-свежо! Пролет е! След дъжд листата са по-наситено зелени, а клоните все по-тъмни. Картините са като част от приказка, като платно с маслени бои. Ако мога да избирам бих избрала топлия пролетен дъжд, вместо студените слънчеви лъчи.


Пътувам. Обичам звука на капките, как потропва по тавана на колата. Вътре е топло и уютно, а навън се излива порой. Капките са ту силни и бързи, ту нежно и ритмично почукват по предното стъкло. Шофираме до село. Редуват се гледки на зелени, пастелно зелени, наситено зелени и светло зелени корони на дървета. Гората е жива, истински жива. Тук там се виждат лилавите люляци как леко се полюшват от вятъра. Въздуха е чист и прекрасен. Децата си пеят нещо отзад, а аз карам колата. Харесва ми!

Вторник е и още сме в началото на седмицата. Беше дълъг и много неприятен ден. Тръгвам си от работа точно в 18.00. Навън ръми  и времето е хладно. Капки покриват лицето ми и малки струйки се стичат от косата по сакото ми. Вятъра духа и тези му пориви прочистват съзнанието ми. След секунди се чувствам много по-добре. Готова съм да се прибера при децата си.

Днес следобед отново вали! Нищо! Изпращам децата да играят в детската със най-строгия си глас! „Отивайте там и да не съм чула викове и караници!” Оставам сама в хола и се отпускам с книга в ръцете на дивана. Скоро гласовете  утихват, започват да звучат все по-съзаклятнически. Значи играя мисля си аз с усмивка на устата. Намествам се удобно и си чета. Чета книгата, а пред мен е сякаш филмова лента. Ярки образи и забързани сцени се редуват пред мен.


Скоро ми се допива чай и отивам да си направя. Поглеждам навън и гледам как сливата пред блока е вече отрупана с цвят. Клоните са тежки и са превити. А капки вода се плъзват по тях и капят надолу. Харесва ми! Гледката макар и доста обикновена си заслужава. Чаят е топъл, ухае прекрасно и книгата пак ме зове. Още е рано за вечеря и мога да открадна поне час-два за почивка.
И пак си мисля нека вали!