На какво ни учи любовта и какво жертваме в нейно име - текст по темата ни изпрати Вили Дойчева. Благодарим! Рубриката ни Вашият блог ви очаква.

Познато ли ти е чувството на празнота, това да бъдеш привидно силен, а вътрешно развалина, дупка, непрогледен мрак. Познато ли ти е?

Стената на любовта>>

Беше лято, беше топъл, слънчев ден. Разхождах се, a вятърът докосваше косите ми с такава нежност, че не исках да се откъсна и за миг от това усещане. Вървях дълго по улиците на малкото градче, отвреме навреме успявах да се концентрирам и да отговоря на поздравите от преминаващите познати лица, част от които дори не забелязвах. Потънала в мисли за училището, за това как бих искала да продължа, каква бих искала да бъда, освен че бях човекът у който родителите ми съумяха да нагнездят трайно немалко човешки ценности.

Какво има на дъното на душата>>
 

 


А любовта? Бях на възраст, готова да посрещна с отворени обятия това чувство, за което само бях чувала. Но то не идваше при мен. Смирена, срамежлива, прекалено дори, неспособна да се отвори за света и онези по-различни емоции, от които щях да бъда още по-щастлива.

Все още не намирах причина, дори и смисъл да се вглъбя в нещо, което бе толкова далечно и непонятно за мен, докато.................................не срещнах НЕГО.

Невъзможната любов - страст и предразсъдъци>>

Направи ме щастлива – ДА, дари ме с много обич, топлина, но............................................. загубих онова момиче, онази пееща душа, вървяща преди време по улиците на града, с развени от топлия вятър коси, с неслизаща от лицето усмивка, загубих онази лекота, която няма да си върна никога.

Нарани ме, наказа ме в крехка възраст.


Все още мисля за случаите, в които бях глупачката, бях отритнатата, бях незначещата много, мигове в които трябваше да бъда първа, а се оказах най-малката и последна, незабележима даденост. Страдах като ранено животно, не намирах покой и утеха в никой и в нищо.
Сърце ли, а душа? Нищо не остана, ПРАЗНОТАААААААААА.

На какъв език да ти кажа, че те обичам?!>>

А туй сърце как иска да тупти за нечии очи, за нечии слова, дела..........за любовта.