.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Една (не)щастлива Българка

| преди 4 години
Жена
Благодарим на Борислав Кирилов за изпратения текст и интересната гледна точка

Благодарим на Борислав Кирилов за изпратения текст и интересната гледна точка! Ти също можеш да ни изпратиш свои авторски материали - виж как!

***

"Всички нещастни семейства си приличат, всяко щастливо семейство е щастливо посвоему."

Нетолстой

Преди около 5 години, в една съботна вечер, Коста, черноок, с дълга къдрава коса, с твърди като скали гърди, бели като сирене зъби, се премени в своя анцуг адидас и се запъти към центъра на града да пие кафе с близки приятелчета, но вместо кафе пресуши няколко чаши водка и, Бог знае как, се озова в местната дискотека. Там той захвърли горнището, под което се белееше отеснелият му потник, захапа дебела цигара, разпери ръце широко встрани, сякаш се готви да излита, и забръмча из претъпкания дансинг. И точно когато се бе развилнял като бесен ураган, Коста се сети, че май е развалил прическата, за чиято направа бе отишла половин тубичка гел. Шокиран, той се засили мощно и полетя като товарен атомобил към огледалото на мъжката тоалетна, помитайки всичко живо, изпречило се на пътя му, за да набие внезапно спирачка като на червен светофар пред женската тоалетна, където Ваня, красиво 17-годишно девойче, гордостта на местната езикова гимназия, стоеше неподвижно и гледаше в нищото кротко като кравичка. Поразен от нейната красота и невинност, Коста облещи очи, тропна с крак, изпръхтя два пъти, озъби се в чаровна усмивка, показвайки големите си като на кон зъби, наперено заметна гривата си и изцвили.

Ваня не разбра нищо, но като хипнотизирана отвърна на подадената от Коста лапа и тръгна по него слепешката, за да се озове пред вратата на панeленото апартаментче, което неустоимият чаровник обитаваше в партньорство със своите родители. Там домакинът помоли Ваня за дискретност, отключи много внимателно талашитената врата и съвсем безшумно, с тиха лебедова стъпка, преведе момичето през тъмния коридор. Веднага след като стъпи на своя територия и заключи отвътре вратата на детската стая (така 31-годишният мъж наричаше малката стаичка), Коста се показа като изключителен кулинар, голям чистотник и несравним романтик. Той на мига се запретна да разваля планината от мръсни чорапи, която се ширеше в центъра на стаята, събра чевръсто купищата разнородни дрехи, налягали като умрели по лепкавия паркет; после сгъна грижливо поизносените си гащи, проснати на средата на леглото, и взе да слага в мръсна калъвка родопското одеяло, а после облече и възглавниците. Наказателната акция по отстраняване на бъркотията обаче не спря дотук. Запъхтян, Коста реши да разтребва малката мултифункционална масичка, на която той се хранеше, четеше и чатеше. Той премести в ъгъла клавиатурата на компа, духна с все сила да изгони трохите оттам, сбута на купче пепелници, запалки, цигари, стотиците късметчета от кафе, които бяха основното му четиво и основен източник за цитати, които постваше на фейса, когато някой дръзнеше да му спори по философски въпроси. След като изчисти и подреди, демонстрирайки нагледно как се действа в кризисна ситуация, Коста извади от шкафа традиционното лекарство срещу махмурлук - баничките и айряна - и покани младата девойка на трапезата.
След всичко това Ваня остана наистина много впечатлена. Тя видя в Коста силен, млад мъж, който, по всичко личеше, неутрализираше с лекота всяка трудност, дръзнала да се изпречи на пътя му. Такъв отговорен, самостоятелен, мултифункционален мъж Ваня не бе виждала никога. Та те момчетата от нейния клас не можеха сами и връзките на обувките си да вържат, камо ли да правят такива неща!

На следващия ден добрите впечатления, които Коста бе оставил у Ваня, бяха затвърдени още повече. Те се срещнаха на центъра и тръгнаха заедно по алеята да търсят подходящо кафене, което да отговаря на високата класа на Коста. По пътя Коста спираше всякакви хора - малки и големи, тънки и дебели, непознати и познати, неизвестни и известни - и им говореше нещо разпалено, махайки неуморно с ръце като развълнуван диригент. Докато пламенните речи на Коста дуеха вените из шията му като гайди, Ваня висеше сама встрани и чакаше кротко, радвайки се искрено на известността на този начетен, надарен с дар слово млад мъж. След около час, те стигнаха, според думите на Коста, до едно много елитно кафене и се настаниха.

Там Коста взе думата и не я пусна цяла вечер. Разправяше забавни случки от близкото минало; описваше междуквартални битки, в които, разбира се, той бе главният герой, големият победител; разказваше легенди за някакви хора със странни прякори, вилнели по мутренско време, на които той се изкарваше пръв приятел; даваше щедри описания на приказни земи по които бе бродил, някои си Златните, Свети Влас, Созопол, Ахтопол, Слънчака.

Ваня направо се удави в безконечния поток от думи, които се лееха от голямата уста на Коста, обилно покрити със слюнчеста пяна. Тя остана като гръмната от опита, който този млад мъж беше събрал за 31-годишния си престой на земята. Но това не бе всичко тази вечер! Черешката на тортата дойде, когато Коста изкара на показ своята неподозирана щедрост. Той настоя да плати цялата сметка, която бе в размер на 2.70. Без много-много да се церемони, той бръкна смело в джоба, извади три железни левчета и ги метна по сервитьора, заръчвайки му на всеослушание да задържи рестото.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?