Лошите новини по отношение на мъжко-женското неравенство у нас обикновено идват от Брюксел. Защото в България някак ни е удобно да мислим, че сексистки проблеми едва ли не вече не съществуват. Съществуват обаче - и още как. Ето най-пресния пример.

Вие сте жена с висока квалификация, богат професионален опит, мобилна и адаптивна, говореща чужди езици и компетентна в новите технологии. Мислите си, че ако кандидатствате на нова работа, ще са важни именно тези ваши умения и ще ви предпочетат тъкмо заради тях. Само защото сте жена обаче, вашият потенциален работодател ще го интересува на първо място (внимание!) как изглеждате, имате ли деца, гъвкава ли сте по отношение на работното си време и на колко сте години... Виж ако сте мъж – разговорът изведнъж става друг: опитът, нивото на квалификация и мобилността се оказват първостепенни, външността престава да е ключов критерий, още по-малко - фактът дали имате деца.

Шокиращите (за мен) данни за двойния стандарт на работодателите при подбора на кадри измежду жените и мъжете са от последното изследване на Евробарометър, направено от TNS Opinion по поръчка на Европейския парламент в 27-те държави членки на ЕС през февруари. В него българките заемат незавидното 4-то място (сред всичките 27 страни) по отношение на изискванията на работодателите към тяхната външност – цели 36%.

Нас ни избират за “рекламни лица”, скъпи дами,

едва после някой се интересува дали и как можем да свършим нещо. Шампиони в нерадостната класация, според която физическата ни привлекателност е определяща, за да ни вземат на работа, са съседите румънци. Втори - кипърците, трети – унгарците.
Като цяло за Европейския съюз картината е малко по-различна, но в никакъв случай по-обнадеждаваща. В традиционните западни демокрации двойният аршин засяга най-вече работещите майки, възприемани от работодателите като потенциален извор на нестихващи неприятности по линия на семейството и децата им.

Най-често споменаваният критерий при подбор на кадри и назначаване на работа е дали жената има деца (49 %), готова ли е да работи с плаващо работно време (35%) и (да, да, да!) как изглежда (33%). Под най-голямо “подозрение” попадат работещите майки в Чехия (62%), Унгария (61%), Австрия (58%), Германия (57%) и Франция (56%). Впрочем на французойките дважди не им е лесно – в добавка цели 36% от тях (също като нас) признават, че външният им вид е определящ, за да получат желаната работа. Това е: на нас не ни плащат, за да сме красиви, обаче трябва. И конкуренцията още повече се усложнява заради кризата.

Да, вездесъщата криза във всичките й аспекти – финансов, икономически, социален – е главният герой в джендър-дискусиите напоследък. Европейският парламент посвети тази година 8 март, Международния Ден на жената, на женския отговор на кризата. Последното изследване на Евробарометър също третира въпроса за женските аспекти на кризата. Всеки трети европеец, например, е убеден, че тя още повече е влошила най-големия и без това съвременен проблем, свързан с половото неравенство – т.нар. pay gap, или голямата разлика в заплащането на мъжете и жените за една и съща работа (като цяло за ЕС тя е 16,2%, в България – 13%, но в страни като Чехия и Естония – над 20%).

Друга сериозна последица, изострена от кризата: все по-трудно става на жените да балансират между работата и своя частен живот (предстявам си ги като жонгльори с хиляди портокали-задължения във въздуха). Трето, обедняването води до още по-голямо насилие срещу жените, установяват социолозите. Нараснала е драстично и женската безработица - заради държавните политики за орязване на разходите в публичния сектор, в сферите на здравеопазването, социалните грижи и образованието. Много повече жени днес се трудят на непълен работен ден и на временни договори, което означава не само по-малки заплати, но по-ниски пенсии, тоест още по-несигурно бъдеще и все по-сигурна материална зависимост. Това е: сметката за кризата, направена с любезното съдействие на мъжете, сега я плащаме – по-болезнено – ние, жените.

Впрочем, това бе признато официално и в Брюксел. Испанският евродепутат Raul Romeva i Rueda (от Групата на зелените) храбро призна пред журналисти от цяла Европа на семинар за влиянието на кризата върху жените, че именно мъжете носят вина за финансово-икономическото торнадо, помело първо САЩ, а после и Европа. “Мъжете взеха решенията, които доведоха до кризата. Мъжете преобладават в бордовете на световните финансови инстуции, банки и корпорации. Техните погрешни решения доведоха до това, че жените днес страдат повече – заплащането им, техните кариерни възможности, балансът между личния им живот и работата за пореден път бяха ощетени. Тъй че сега мъжете трябва да дадат своя принос за възстановяването на щетите”, заяви Raul Romeva i Rueda и така спечели симпатиите на присъстващите (основно) журналистки. А евродепутатката от Германия Silvana Koch-Mehrin от Групата на либерал-демократите, го попита закачливо: “Дали пък ако Lemon Brothers (банкрутиралата американска банка, която натисна спусъка на кризата през 2008 г. – бел. авт.) не бяха Lemon Sisters, последствията нямаше да са други”.

-- очаквайте продължение --