Написано и изпързаляно от Росица

Подготвяйки се „да вържем кънките”, се посъветвахме с колеги ветерани в тази област, четохме малко и… доста се посмяхме на чуждите първи опити. Сред едни от най-забавните се оказаха синини по дупето, скъсан сутиен и запознанство на леда, преминало в 2-годишна връзка.

Е, няма как да не се пробва нещо, причиняващо такива резултати!

Единственият път, когато съм се качвала на нещо по-тънко от високо токче, беше обуването на ролери. По Закона на великата гадост телефонът звънна точно когато бях обула ролери за първи път в живота. Интимно прегръщайки стената, се добрах до апарата. Ролерите не бяха за мен. Именно затова очаквах с кънките да е още по-трудно. Все пак металното им острие е доста по-тънко от пластмасовите колелца.

Кънките под наем трябва да се дават с упътване за употреба

Ако на мъжете им е трудно да разкопчават сутиен, то за мен се оказа голяма трудност закопчаването на кънките. По принцип усещах, че нещо не е както трябва с тези каишки и закопчалки, но не знаех какво. Упътване липсваше, както вече споменах, така че искрени благодарности на добрия колега, който ми закопча закопчалките. Ей, това им било значи! (което ме подсеща за един случай с Нова година, разменени ботуши на левия и десния крак и отново чудене какво не е наред, но за това друг път).

Първи стъпки

По-точно казано първи хватки – защото при първо стъпване на леда движиш повече ръцете си по оградата на пързалката, отколкото краката си по самата пързалка. Най-приятно е, когато най-после усетиш, че с краката ти се случва нещо приятно - приплъзват се по леда и ти се пързаляш. 

После постепенно започваш да се отпускаш, да си по-смел, да караш по-бързо…че даже да ти остава време да се посмееш на тези, които са по-зле от теб. В един момент тялото ти само се навежда напред (каквато била правилната поза за каране), а краката се местят някак по-плавно, без да мислиш и пресмяташ стъпчиците постоянно.

Не паднах - нито веднъж. Но всъщност е по-хубаво да паднеш, така поне го няма притеснението от неизвестното.

Накрая всъщност изобщо не исках да си тръгвам. Сигурно затова се правих, че не чувам как другите ме викат да излизаме.

Съветчета:

  • По-лесно се кара, ако на пързалката звучи музика.
  • Още по-лесно се кара, ако се хванеш с някой за ръка, той те дърпа, а ти просто се наслаждаваш.
  • Най-лесно ще ти е на другия ден, ако след пързалката изпиеш 1 аспирин срещу мускулна треска.


Следва продължение от Гери…