Не считам себе си само заради това, че съм бременна, за по-специална или по-различна от всички останали, ползващи услугите на градския транспорт. И аз като всички съм се качила и съм си платила превоза с билет или карта. Не очаквам специално отношение от останалите пътници само заради това, че нося дете. Нямам желание някой да ми отстъпва място и не държа винаги да сядам. Правя го не защото се чувствам изморена. По-голямото ми опасение, пораждащо желанието да съм седнала, е опасността да получа удар в корема, заради блъсканицата, или да полетя към другата част на тролея, заради рязък завой или спиране.
Макар че хиляди пъти предпочитам да стигам до работа с колата, понякога ми се налага да ползвам градския транспорт. Бременна в 7 месец обаче вече разчитам и на други екстри – иска ми се да не е голяма блъсканица и по възможност да има място да седна. Това, разбира се, в повечето случаи не се случва. Затова - за първото винаги внимавам, за второто – разчитам на досетливостта и съобразителността на хората.
В различни дни използвах различни превозни средства на градския транспорт в София. Ето и резултатите от експеримента ми Отстъпваме ли място на бременни жени.
В метрото:
Метрото за мен е голямо удобство – станцията, на която се качвам, е близо до вкъщи, станцията, на която слизам, е близо до работа, стигам бързо – общо за около 20 минути.
Ден първи: Качвам се във влака на метрото и се хващам за напречната тръба на края на седалките. Има доста хора, но не е обичайната тъпканица, в която дори е трудно да си поемеш въздух. Малко по-късно едно момиче става. Сядам на освободеното място и я търся с поглед, за да й благодаря, че ми е направила място. Оказва се, че девойката просто слиза на следващата спирка и затова е станала.
Ден втори: Качвам се във влака на метрото и се хващам за напречната тръба на края на седалките. Този път наистина има много хора. Стърча срещу една майка с 4-годишно дете в скута си. Мястото до нея се освобождава и там сяда жена на видима възраст около 70 години. Няколко секунди след това майката ми предлага да стане, за да седна аз. Категорично й отказвам. Никога няма да си позволя майка с дете да стоят прави заради мен в метрото. Възрастната жена също ми предлага място и без да чака отговора ми става. Доводът й – „Ще вземе да те бутне тук някой”. Сядам. Бабата стои права, срещу седнала девойка на 18 години.
Ден трети: Качвам се във влака на метрото и се хващам за напречната тръба на края на седалките. Освобождава се място и една жена бързо го заема. Малко след това заработва веригата „Направете място на бременната” – жената до нея й прави забележка, че е седнала, седналата жена се изненадва, защото не ме била видяла (допускам го все пак), жената до мен ме побутва и ми предлага да седна.
В тролей:
Пътувам по средата на деня, използвайки тролей за 5 спирки. След като си купувам билет от автомата, се хващам за дръжката на седалката, до която е залепен стикер, че мястото е предназначено за бременни, майки и инвалиди. Седалките са заети от възрастна жена и младеж, който разсеяно гледа през прозореца. Не е тъпканица, но няма свободни седалки. Малко по-късно зад мен слиза един човек и успявам да седна. Младежът продължава да гледа разсеяно през прозореца. Явно нещо много важно се случва навън.
В трамвая:
Качвам се в трамвай и заставам до машината за издаване на билети. Попадам лице в лице с мъж на средна възраст. Очите му са на височината на корема ми. Зяпнал го е – ще ме лапне! Това не се оказва достатъчна причина да ми отстъпи мястото си.
На опашка в магазин и банка:
Няма да описвам подробно двата различни случая, защото резултатът от експеримента е един и същ – изчаках всички, наредили се пред мен, за да свърша работата си. Единствената разлика беше в дължината на опашката – в магазина 3 души, в банката – 12.
За да бъда още малко по-обективна относно описваната ситуация и поведението на хората, зададох на 15 бременни в 7 месец жени въпроса „Отстъпват ли ви място в градския транспорт”. Отговорите им са следните:
Много често – 4 жени
Случвало се е – 5 жени
Не – 5 жени
Никъде и за нищо не ми отстъпват – 1 жена
