Предстои ми дълго будуване. Някой казват, че продължава 18 години. Всъщност, дори и да не будуваш до пълнолетието на детето си, със сигурност първите няколко месеца са изпълнени с доста безсънни нощи и умора. И понеже така и така ми предстоят такива, решавам поне да разбера колко точно безсънни нощи му трябват на човек, за да престане да функционира адекватно. Реших да направя експеримент като записвам мислите си от среднощните часове на обгрижване на новородената ми дъщеря и да следя състоянието на организма си.

Целта – да проверя собствените си възможности и силата, която сънят дава на тялото. Резултатът – рухнах след 28 нощи.

Изводите – сънят, който бива прекъсван на всеки 2, 3 или 4 часа, не е пълноценен.
- Нощният сън не може да се замести от дневния.
- Сънят на майката може да бъде прекъснат само от една тиха въздишка на бебето, но същевременно може да бъде толкова дълбок, че да не се повлияе от шум от изпускане на тежки предмети, скърцане на врати, и др.
- Безсънието не води до постепенен и равномерен спад на тонуса. Има върхове има и спадове, които нямат ясно обусловена периодичност.
- Хубавото на идването на най-тежката нощ е, че след нея нещата се регулират.

1 ден
Това е моята дъщеря. Най-прекрасната!

2 ден
Сетивата ми са максимално изострени – всеки шум или движение в болничната стая ме опъват като струна. Не спя добре, когато малката е при мен – сънят ми е по-лек от този на лисица албинос, когато навън всичко е зелено.

3 ден
Това дете плаче – няма ли кой да го вземе?!

4 ден
В болницата създават една голяма илюзия, че бебетата само ядат и спят. Всъщност те и плачат. Дъщеря ми плаче с 60-70 децибела – шум, който не може да увреди слуха. Още 10 децибела отгоре обаче и постоянен такъв шум могат да увредят едното или и двете уши.

5 ден
Защо всички обясняват, че е трудно да гледаш бебе? Всичко е супер – бебето си се храни и спи, спим и ние покрай нея. Не разбирам какво точно е изморителното. Сега ще имаме достатъчно време да изгледаме всички филми, които сме си свалили.

6 ден
Чувствам се като в приказка. Приказката за маймуната и клона. Тя е маймуната, гърдата ми е клонът. Маймуната виси по цял ден на клона.

7 ден
Следобедният сън е най-великото постижение на човечеството!

8 ден
Казват ми да спя, когато и малката спи. Имам огромното желание да го правя. Напрежението обаче е по-силно от мен и държи клепачите ми вдигнати, а зениците широки като цирков тепих.

9 ден
Физическата умора е в пъти по-малка от психическата, когато около детето има някакво притеснение.

10 ден
Умората рефлектира върху всичките ми мускули. Искам да спя, да спя, да спя… Обаче защо стаята се върти, когато си затворя очите? Всъщност не е умора, а преумора.

11 ден
Енергията ми се завръща. Не знам от какво. Някой може да ме обяви за луда, но имам сили да излъскам целия апартамент, да сготвя поне три манджи и пак да си гледам детето.

12 ден

Всичко живо спи, и камъните даже, спи ми сърцето, спи ми душата, спят градчета, а и селца, „Спи градът“ (от Тончо Русев), сигурна съм, че и Господ спи… само това бебе не иска да заспи и кокори маслинените си очи срещу мен.

13 ден
Благословен да е този, който е измислил следобедния сън. Бебе на 13 дена учи 33-годишата си майка на търпение.

14 ден
53 пъти й изпях „Аз съм Сънчо“. Сънчо така и не дойде.

15 ден
Да спя, когато и тя спи… Да, но не научих нито пералнята да простира сама, нито прахосмукачката сама да минава подовете!

16 ден
Яд ме е на всички, които спят през нощта!

17 ден
Превръщам се в бойна машина – смяна на памперс, хранене, гушкане, приспиване, смяна на памперс, хранене, гушкане, приспиване, смяна на памперс, чистене, пране, гладене, поливане на цветята, сгъване на дрехи, готвене, хранене на котарака и малко внимание, бърсане на прах, хранене, гушкане, приспиване, N на брой пъти, къпане, мазане с олио, почистване на ушичките, нослето, смяна на памперс, хранене, гушкане, приспиване……… И после отначало.

18 ден
Отучих се от навика си да заспивам на телевизор. Гася, лягам, заспивам!

19 ден
Дали следващият експеримент да не е колко натежали трябва да са натежалите клепачи, за да счупят кибритените клечки, поставени да ги държат?

20 ден
Сетивата ми са толкова изострени, че дори мозъкът ми работи с капацитет, за който дори не съм подозирала. На 10-ата минута от крими сериала разбирам каква е причината за убийството. Много преди Хорейшио да е отметнал риж перчем и дори да е заподозрял кой е убиецът. Калей е с положителна проба за наркотици, защото се надиша в онзи склад с дървесина, докато вадеше куршуми от плоскостите, значи собственикът съвсем не е невинен. Джина пък се казва Барбара, защото е в програма за защита на свидетели. Гръмнал я е престъпникът, срещу когото е щяла да свидетелства. Няма смисъл да гледам до края, по-добре да спя.

21 ден
Вече мога да бутам люлката през нощта и да спя едновременно.

22 ден
Вече мога да кърмя през нощта и да спя едновременно.

23 ден
Вече мога да сменям памперси през нощта и да спя едновременно.

24 ден
Събуждането в 4 или 5 часа не е проблем. Свежа съм. Тази година няма да ходим на Джулай морнинг. Вече свикнах да посрещам изгрева на слънцето, няма да ми е интересно.

25 ден
Мисля си, че човек може да живее и с 4 часа сън на денонощие (друг е въпросът колко дълго). Останалите 4 до заветните 8 са измислени от производителите на възглавници и спално бельо просто, за да си продават артикулите.

26 ден
За първи път оставям малкото зверче на грижите на баба и дядо. Мисля я през цялото време. А егоистът в мен тихо шушне – нека поплаче и на някой друг.

27 ден
Шт! Никой да не мърда! А, мръдне, а, издаде звук, а събуди детето, а съм го убила!

28 ден
Кошмарна нощ! Втресе ме, спах с 3 завивки и електрическа топлинка на краката. Имах главоболие. Боляха ме всички мускули и стави. Не исках да стана дори до тоалетна, защото умирах от студ. Стоейки до гардероба, щях да припадна от премала. За капак едната ми гърда беше запушена, вследствие, на което се появиха твърди бучки и болеше силно. Явно това е пикът на преумората. 28 дена и недоспиването, постоянното будуване и стоене нащрек си казват думата. Тялото си иска своето. А то е – сън и почивка.