В навечерието на Коледа прочетох новоизлязлата книга "И рече Бог” на Васил Пекунов. Оказа се, че този роман е написан под диктовка. А как ли ще се развие животът ни, ако на нас ни се случи чудото да срещнем Бог и Той да разговаря с нас?

На млад провинциален студент, посегнал вече към дрогата, Бог говори, че Животът е прекрасен. "Ако обаче умът ти не е бистър, никога няма да почувстваш, да разбереш и да изживееш колко прекрасен е животът. Облечеш ли бялата риза на познанието, переш ли я с чистата вода на волята и любовта, познанието за живота неотклонно ще пристъпва към тебе, докато не се изпълниш с радост, покой и смирение”.

На една самотна жена Бог казва, че няма нищо срамно човек да е самотен, но е жалко да бъде такъв при толкова добри хора по тая земя и в този град. Жалко е и още, тъй като самотата поразява самочувствието на човека. Удря го право там, откъдето той черпи мотивите си. И човек унива, превръща се в безводна земя, изсъхва.

Ето защо приятелството трябва да е най-важното. И да се чувства. Приятелството е да обичаш и да се чувствате добре. "И щом е приятелство, не бива да се караме. Защото ако се караме, то не е приятелство”.