Отбрани таланти и класен ентъртейнмънт - това ни предлагаха церемониите за наградите "Оскар". Напоително развлечение, което в някои случаи можеше да стигне до кино! Можеше, до момента, в който нещо по трасето се обърка. Номинациите се измениха, започнаха кръстоносни походи срещу всичко различно от неолиберализма, рейтингите се смаляваха.

"Това, което се случи, е ескалация на ярката и драстична политизация в американското и западното общество като цяло. Пречупването може би се случи, когато в социалните медии се роди онази крайно, автентично расистка кампания #OscarsSoWhite. Когато преди няколко години, така се случи, че всички номинирани актьори просто бяха бели", смята киножурналистът Влади Апостолов.

И така до този септември, в който Академията наложи квоти на расов и полов принцип. От една страна, филмът трябва да засяга хомосескуални или афроамерикански проблеми. От друга, водеща част от екипа, например монтажист или главен оператор, трябва да бъде цветнокож или човек с увреждания. Ако заглавието не изпълнява някой от тези критерии, не очаква Оскар за най-добър филм.

"Аз се смятам за либерален човек, който е съгласен, че има проблеми в модерното общество, които касаят въпросните части и елементи на дискриминирани хора. Даже си мисля, че може да се направи отделна категория ако се налага, за да се удовлетвори проблемната част от темите. Но когато водещо спре да бъде изкуството… Когато бъдат налагани правила, това ще доведе до натиск върху творчеството на отделните режисьори и екипи", категоричен е сценаристът Георги Иванов.

"В дългата и тъжна история на безумно глупави решения, взимани по върховете на филмовата индустрия, въвеждането на сепциални расови и джендър квоти е може би най-безумно глупавото решение", допълва го Апостолов

Той смята, че ако досега политиката беше част от Оскарите, вече Оскарите са част от политиката: "Разбира се, че Оскар е политика и точно затова не виждам смисъл да се налагат ограничения. Толкова години киното въобще и на запад се опитва да се отърси от цензурата, сега се връща нещо като форма на цензура".

Ако основната причина да имаме награди е постижението във филмовото изкуство, в случая то ще трябва да изпълнява определени изисквания, добавя Апостолов.

Представете си някои от емблематичните Оскар филми, съобразени с тези изисквания. Например "Снежанка" да яхне бял кон, за да спаси принца или "Кръстникът" да се окаже "Кръстничката" след аутопсия.

"Един от най-легендарните, от най-консенсусно приети шедьоври на киното е "Кръстникът". Този филм е невъзможен днес. Не само заради Оскарите, не е ввъзможно да бъде направен, камо ли да бъде награден. От по-ново време – "Властелинът на пръстените", "Задругата на пръстена", твърде бял, твърде немалцинствен филм, има малцинства, но те са такива, фантастични малцинства. Орки и елфи не са желаните малцинства. Разбира се, някой се пошегува, че филмът "Титаник" потъва символично, никакъв шанс за "Титаник" да вземе Оскар.

Снимка: imdb.com

"Отнесени от вихъра". Този филм не само, че вече няма никакъв шанс да получи какъвто и да било Оскар, той по-скоро може да бъде забранен или ако бъде пуснат някъде да предизвика протести, бунтове, призиви за бойкот", обяснява Апостолов.

"Това, което, трябва да очакваме, е вълна, лавина, цунами от идеологически наситени филми, в които политиката е по-важна от естетиката, от идеите, от изкуството".

Днешните "Оскари" няма да родят "Кръстникът", "Криминале" или "Снежанка". Няма да наградят Фелини или Уди Алън. И няма как, след като сами се превръщат в компромис. В политически негатив за желаната, но изснимана лента с марка Холивуд. Техен избор. Публиката и творците намират нови места за киното, което искат. Оскар - липсва, камера - работи, начало!