Родопското село Старцево е едно от най-големите България с близо 2500 жители. За разлика от другите села в този район то не опустява. Благодарение на две момичета. Аника и Каролина Романови, наричани още мънистата на Родопите. С любовта към родопската носия те вдъхновят и младите, и старите хора да си стоят тук и да пазят традициите.

Видеовизитка:

„За нас родопската носия е магия. През целия си живот сме ги носили и винаги сме се старали да ги показваме по най-хубавия начин. Магия не само за носене - магия за правене, за наблюдение, магия като цяло. На този свят нищо друго не се сравнява като това да носиш тази дреха, направена от баба ми. Нищо!”, казва Аника Романова.

„Това е нещо останало за нас от поколения и ние продължаваме да го пазим с любов”, допълва Каролина Романова.

Двете момичета никога няма да забравят първото обличане на народната носия. Впечатлили се от цветовете, от многобройните елементи и „светещите” камъни на герданите. Според тях в България все още има много семейства, които пазят традиционните носии за района, в който живеят.

В дома на Аника и Каролина има над 20 потомствени носии, запазени над 150 години и близо 100 елемента, характерни за народното облекло в селото. В гардероба си двете момичета имат носии за сватба, мома, задомена жена и работни облекла. Всяка една има своите особености, тежи над 10 кг и се състои от над 12 елемента.

Снимка: Евгений Милов

В село Старцево се използват предимно пъстро обагрени копринени платове. Някога тук се гледали буби. По-грубите платове по време на Възраждането се доставяли от близки пазари.

За разлика от носията за булка момата има право да носи и престилка. Престилката е ръчно извезана и в нея са закодирани отличителни знаци на всеки един род. Колкото повече извезани редове има една престилка, толкова по-богат е родът. В селото и до днес се спазва традицията на симетрията. Всяка една част от народната носия трябва да бъде изравнена с другата.

Друга характерна част от облеклото в този край са кунтрите (гумени обувки). Днес вече не се изработват такива модели. Те се предават от майка на дъщеря и се носят само на определени поводи като сватба или годеж.

Любовта към народната носия двете сестри наследяват от майка си. Тя е вдъхновител за цялото семейство. На всеки празник всички в дома им се обличат в традиционните одежди. Най-голямата мечта на майката е да ожени момичетата си по древните традиции.

Снимка: Евгений Милов

Аника и Каролина с майка им

Село Старцево е единственото село в България, в което и до днес се спазва традицията на наплитането. Наплитали момите за женене и булките. Прави се за здраве и разкош. В миналото се плетели най-малко по 35 плитки, а момите ги носели най-малко един месец, въпреки че били много тежки. Самото наплитане продължавало между 20 и 24 часа.

Снимка: Евгений Милов


Аника

„Когато си представиш миналия живот – жените са ставали в 5 часа сутринта, гледали са животните, децата, приготвяли са храна и за възрастните, и за децата, и за мъжа. Това е българската жена – за всички мисли преди себе си. Представете си живот, в който само работите и има един ден, в който носите тази носия, искате ли да го запомните? Ето това е естетиката и на носията, и на човека, и на българина – естетиката да съществуваш така, с такова уважение”, казва Аника.

Двете сестри учат и живеят в Пловдив, но мечтата им е да се върнат на село.

„Аз уча българска и английска филология и ако успея да се справя с изпитите и с всичко, аз желая да се върна в село и да си преподавам в село Старцево. Ако не успея в село Старцево, в района, но искам да съм си тук, искам тук да живея. С Каролина работим като детски аниматори в Пловдив и много обичаме децата”, споделя Аника.

Снимка: Евгений Милов


Каролина

„Аз уча етнология - ние учим за културите. Мисля, че не само българската култура е прекрасна и толкова богата, но има и толкова много чужди култури, които да опозная. Като мечтата ми е да отида да опозная всички култури. Но след това искам да се върна в Старцево, да живея един спокоен живот, който съм имала като дете и да науча и моите деца да уважават село”, добавя Каролина.

Двете момичета имат и други таланти – Аника ниже мъниста, а Каролина се занимава с фотография. Празниците ще прекарат със семейството си в селото. И докато много други българи тръгват да търсят щастието по света, далеч от дома, за Аника и Каролина Старцево е целият им свят. За новата година си пожелават да останат същите.

„Да сме заедно, всички цялото семейство, да се върнат всичките ни роднини, да се съберем и да сме си същите. Винаги да сме си същите, да не губим пламъка, защото загубим ли го и край…”, категорична е Аника.

Снимка: Евгений Милов


Каролина и брат й

Как се нижат типичните за село Старцево накити и каква е символиката им - вижте в специалното видео с Аника Романова: